О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр. София, 10.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6115/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д., [населено място] срещу решение № 5255 от 14.07.2014 г. по гр. дело № 15969/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав.
Ответницата по касация – М. П. Б. не е взела становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решение № ІІ – 67 – 172 от 10.10.2013 г. по гр. дело № 25784/2013 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 67 състав за уважаване на исковете, предявени от М. П. Б. против Д., [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 6286.02 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2013 г. до погасяването и за присъждане на държавна такса по сметка на СРС в размер на сумата 351.44 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с оглед приложеното основание за уволнение – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата за заеманата от ищцата преди уволнението длъжност – „Ръководител сектор / Информационно обслужване”, системен администратор в отдел „Стопански дейности” в Дирекция „Собственост и стопански дейности” в Главно управление на ответното предприятие същата, като председател на Синдикалната организация при Главно управление на ДПТСВ е заемала посочената синдикална длъжност до 12.02.2013 г., когато на отчетно – изборно събрание е бил избран нов председател – Д. Е. С.. Софийски градски съд е посочил, че изводът на СРС за непрекъсваемост на мандата на председателя на синдикалната организация е правилен и за това е изложил, че 6 – месечния срок по чл. 333, ал. 3 КТ от освобождаването на Б. от синдикалната длъжност на 12.02.2013 г. до уволнението й със заповед № РД – 09 – 17/15.04.2013 г. не е изтекъл. Така приетите изводи са обусловили решаващия мотив на съдебния състав за извършване на процесното уволнение при нарушение на нормата на чл. 333, ал. 3 КТ, като само на това основание е определено прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно.
В приложението към касационната жалба са поставени въпроси по отношение, на които страната поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите са формулирани, както следва: „ …кой е крайният момент на ползването на такава закрила – 6 месеца, считано от датата, на която е приключило фактическото изпълнение на ръководни функции или 6 месеца от датата, на която е изтекъл мандата на лицето, съгласно синдикалните устави”; „ Допустимо ли е синдикална организация /синдикален съвет/ да няма легитимно ръководство поради изтичане мандата на предходното и липса на избор на ново ръководство”; „ До кой момент ползват закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ лицата, чийто мандат като синдикално ръководство е изтекъл, но не е налице избор на ново ръководство”; „ Изпълнението на квазиръководни функции /de facto/ в синдикалната организация дава ли възможност на лицата да ползват закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ”; Допустимо ли е прилагането на чл. 86, ал. 6 от КТ към ръководствата на синдикалните организации”.
По първия по реда на изложението и цитирането по – горе въпрос липсва допълнително основание. Касаторът е задължен да мотивира изложение по поддържаното от него допълнително основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се позове на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е вече актуална с оглед промяна на законодателство и обоснове своето становище по тълкуване на конкретните норми. В приложението такова мотивирано изложение липсва, както и липсват доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които касаторът е задължен да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика. С цитирането на мотивите на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не се обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а същите следва да бъдат съобразени при процесуалното въвеждане на приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай липсата в приложението на мотивирано изложение на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, подробно обсъдена по – горе има за правна последица недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По втория въпрос няма приети правни разрешения на въззивния съд. Съдебният състав не е обсъждал дали е допустимо синдикална организация /синдикален съвет/ да няма легитимно ръководство поради изтичане мандата на предходното и липса на избор на ново ръководство. Само правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпрос, който произтича от становище на страната, но който не е разгледан от съда не съставлява общо основание за допускане на касационен контрол и съответно по него не може да се въвежда допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение /ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/, които жалбоподателят не е взел предвид при формулиране на въпроса. Същият не е съобразил и друго разяснение, отразено в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, а именно, че липсата на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, както е в настоящия случай е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това /в случая също така непосочени/. Ето защо следва да се приеме, че и по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос, отнасящ се до моментът, до който ползват закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ лицата, чийто мандат като синдикално ръководство е изтекъл, но не е налице избор на ново ръководство е обсъден от въззивния съд, но за да се допусне касационен контрол по него е необходимо мотивирането на допълнително основание. В настоящия случай касаторът не е мотивирал основанието, което поддържа в приложението към жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез обосноваване на съдебна практика, която е неправилна или съдебна практика, която не е актуална, респективно чрез посочване на конкретни разпоредби, които са непълни, неясни или противоречиви, за което следва да изложи съображения при твърдение, че липсва съдебна практика по тяхното прилагане. Липсата на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК има за последица недопускане на касационно обжалване и по този въпрос.
По четвъртия по реда на изложението в представеното приложение въпрос въззивният съд не е развил мотиви, т.е. липсва произнасяне по него. Дали изпълнението на синдикалната длъжност от ищцата представлява „квазиръководни функции /de facto/ в синдикалната организация”, квалификация, дадена от касатора въз основа, на която поставя въпроса за ползване на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ е хипотеза, по която въззивният съд не е формирал изводи, които да обусловят изхода на спора. В тази връзка касаторът не е съобразил разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които правният въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване трябва да отговаря на конкретна характеристика, а именно да е включен в предмета на делото, въззивният съд да го е разгледал и изложил решаващите си изводи, обусловили изхода на делото. В конкретния случай посоченият въпрос е изведен от становище на страната, а не от разрешения на въззивния съд. За това с него страната не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а поради това не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът: „Допустимо ли е прилагането на чл. 86, ал. 6 от КТ към ръководствата на синдикалните организации” не е мотивиран с допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсват доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които касаторът е задължен да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика. Възпроизвеждането на нормативния текст на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и излагането на собственото становище на страната относно тълкуване на разпоредбата на чл. 86, ал. 6 КТ не съставлява обосноваване на допълнително основание. Не са относими към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и доводите на касатора за нарушения на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като те не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че цитираният въпрос „е от значение за точното прилагане на закона”, но не се позовава на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е вече актуална с оглед промяна на законодателство, т.е. не аргументира допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че и с този въпрос не е релевирано основание за допускане на касационен контрол.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5255 от 14.07.2014 г. по гр. дело № 15969/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: