3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 249
гр. София, 15.08.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2217 по описа за 2017 година.
Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по молба вх. № 75819 от 03.06.2016 г. на етажните собственици в Етажна собственост с адрес [населено място], [улица], вх. „А“, представлявана от управителя Н. С. А., чрез адвокат Е. И. В. за отмяна на влязло в сила решение от 22.10.2015 г. по гр. дело № 7629/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение /ГО/, ІV Б въззивен състав. С решението, чиято отмяна се иска e отменено решение от 04.03.2014г. по гр. дело № 14796/2012 г. на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 49 състав, като вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени обективно съединените искове, на етажните собственици в Етажна собственост в жилищната сграда с административен адрес в [населено място], ул. „Г. С. Р. № 161, вх. „А“ и вх. „Б“, представлявана от управителя Б. П. С. срещу [фирма] с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1-во от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 220 лева, представляваща сбор от дължимите месечни наемни вноски по договор за наем от 16.04.2007 г., дължима за периода от м.12.2010 г. до м.10.2011г. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 1 729 лева – неустойка за забава по чл. 21 от договор за наем от 16.04.2007г., дължима за периода до 10.10.2011 г., за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр. дело № 43475/2011г. по описа на СРС, ГО, 49 с-в. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на жалбоподателя в размер на сумата 760 лв., за първоинстанционното производство и в размер на сумата 779.58 лева, за въззивното производство.
С молбата за отмяна се твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като Етажната собственост в сграда с адрес [населено място], [улица], вх. „А“ е била лишена от участие по делото.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане.
Молба за отмяна, изхожда от етажните собственици в Етажната собственост на сграда с адрес [населено място], [улица], вх.„А“. Страни по приключилото производство са етажните собственици в Етажната собственост на сграда с адрес [населено място], [улица], вх. „А“ и вх. „Б“. Съображенията, обуславящи недопустимост на молбата са свързани с правния режим на етажната собственост, която съгласно разпоредбите на ЗС и ЗУЕС не е самостоятелен правен субект, а особен вид съсобственост, възникваща по силата на закона, както и с обстоятелството, че в диспозитива на решението, чиято отмяна се иска, не са надлежно индивидуализирани отделните етажни собственици. С настоящата молба за отмяна се поддържа, че етажните собственици във вход „А“ образуват отделна етажна собственост със самостоятелен режим на управление, респ. управител. Това твърдение на молителя сочи на липса на правен интерес от настоящото производството. Както беше отбелязано по-горе производство е проведено, без да бъдат надлежно индивидуализирани отделните етажни собственици във вход „А“ и „Б“. След като това не е сторено, то следва да се приеме, че страна по приключилото производство са етажните собственици в етажната собственост във вход „А“ и „Б“, доколкото е съществувала етажна собственост във вх. „А“ и „Б“. При положение, че молителите в настоящото производство поддържат, че са етажни собственици във вх. „А“, и предвид това че в диспозитива на атакуваното решение не фигурират имена на отделни етажни собственици, то следва да се приеме, че етажните собственици във вх. „А“ по същество поддържат, че не са страна по делото, т.е. че постановеното съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо спрямо тях. При този диспозитив на въззивната инстанция, постановен спрямо определяеми правни субекти, а именно етажните собственици в сграда – вх. „А“ и „Б“, активно легитимирани да искат отмяна са етажните собствени във вх. „А“ и „Б“, а не други правни субекти, какъвто е случая.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молба на етажните собственици в Етажна собственост с адрес [населено място], [улица], вх. „А“, представлявана от управителя Н. С. А., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение от 22.10.2015 г. по гр. дело № 7629/2014 г. на Сoфийски градски съд, гражданско отделение, ІV Б въззивен състав.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: