О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр.София, 17.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 19/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Й. Ф. срещу разпореждане от 16.10.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 12656/2011 г. за връщане на негова касационна жалба.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срок.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК от легитимна срана срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Софийският градски съд е постановил на 05.07.2012 г. въззивно решение, което е обжалвано от Н. Ф.. Към касационната жалба не е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, а внесената държавна такса е само в размер на 15 лв., вместо изискуемите за производството по чл. 288 ГПК 30 лв.
Администриращият съд е оставил касационната жалба без движение с указания да представи в едноседмичен срок от съобщението изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и доказателства, че е внесъл още 15 лв. държавна такса по сметка на Върховен касационен съд. Дадени са разяснения за последиците при неизпълнение в срок.
Съобщението е връчено чрез адвоката на страната на 27.09.2012 г.
Не е последвало изпълнение в срок и съдът е върнал касационната жалба.
Разпореждането е правилно.
Едно от съображенията на жалбоподателя Ф. за неправилност на разпореждането е, че указанията не били изпълнени поради това, че „делото било изпратено на районния съд с други указания и друго определение”.
Молбата на противната страна за издаване на изпълнителен лист и предприетите във връзка с това действия от въззивния съд, няма отношение към редовността на касационната жалба, подадена от Ф., нито по някакъв начин може да се цени като объркваща или заблуждаваща страната относно дължимите от нея процесуални действия.
Изпълнението на указанието за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и на доказателства за внесен остатък от дължимата държавна такса, също не изисква техническото съхранение на досието по делото в деловодството на Софийски градски съд. К. е трябвало да изложи своите основания за допускане на касационно обжалване по неговата касационна жалба още с подаването й, както и да внесе сума от 30 лв. по сметка на Върховния касационен съд, което е изискването на т. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Неоснователно е и оплакването, че въззивният съд не съобразил, че държавната каса била внесена, а изискал повторно такава. Както стана ясно, внесени са 15 лв., а не 30 лв., както ясно е разпоредено в Тарифата и поради това администриращият съд е изискал довнасяне на още 15 лв. От друга страна, това е само едно от основанията за оставяне на касационната жалба без движение, докато безспорно, включително и към настоящия момент страната не е представила изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е самостоятелно основание за оставяне на касационната жалба без движение и съответно връщането й поради неизпълнение.
Липсата на контакт между адвокат и клиент е въпрос на вътрешни отношения по упълномощителната сделка, но не влияе върху редовността на връчване на съобщението, както и на сроковете за изпълнение.
Ако съществуват уважителни причини, срокът може да бъде възстановен, но дори и тогава не е допустимо да се пренебрегне последицата от процесуалното бездействие на страната.
Молбата на страната за възстановяване на срока е без значение за настоящата процедура, която се развива преди тази по чл. 64, ал. 2 ГПК. Възстановяват се само пропуснатите срокове, а в настоящото производство целта на жалбоподателят е установи, че неправилно жалбата му е била върната, т.е., неправилно е заключението, че срокът за изпълнение е пропуснат.
В заключение, правилно касационната жалба е върната от администриращия съд. Разпореждането му трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 16.10.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 12656/2011 г. за връщане на касационна жалба, подадена от Н. Й. Ф. с вх. № 85707/15.08.2012 г. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: