7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 19.12.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4763 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №550, постановено на 27.09.2017г. по в.ч.гр.д.№442/2017г. Апелативен съд-В. е потвърдил определение №1924 от 21.07.2017г., постановено по гр.д.№381/2014г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по главния насрещен иск на [фирма] за собственост върху обект с идентификатор 10135.1501.51.1 по КККР на [населено място].
Определението е обжалвано от [фирма] чрез процесуалния представител адв.Д. К., с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал пределите на силата на присъдено нещо на решението на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№2341/2013г. и не е взел предвид описанието на имотите, дадено от [фирма] в исковата молба, а именно описание, съответстващо на даденото в протокола за въвод във владение, извършен по скицата към решение по гр.д.№311/2010г. на Варненския районен съд. Излага съображения за необоснованост на констатацията, че в диспозитива на решението по гр.д.№2341/2013г. липсва препращане към скица, като счита, че описанието на имота в скоби е именно съответстващото на скицата, въз основа на която е бил извършен първоначалният въвод във владение, по отношение на което се разпростира и С. на решението. И доколкото в производството по гр.д.№381/2014г. е установено несъответствие между обектите по идентификатор и обектите по заснемането на вещото лице, счита, че е налице препятствие за зачитането на СПН не само по отношение на частите от имота, за които съществува възможност за реално обособяване, но и за целия имот с оглед обстоятелството, че в полза на [фирма] липсва учредено право на строеж, липсват строителни книжа и архитектурни проекти, с които би следвало да се извърши съпоставка.
В представеното изложение поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съда при постановяване на съдебното решение, както и възможно ли е да се приложи разширително тълкуване при определяне на пределите на силата на присъдено нещо на съдебно решение при наличие на доказан и установен в процеса ексцес на правото на строеж и установена недобросъвестност на владелеца въпреки доказаното противопоставяне на собственика.
Поддържа също така, че съдът се е произнесъл и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно при наличие на разминаване между индивидуализиращите белези на обекта, отразени в кадастралната карта и кадастралния регистър и индивидуализиращите му белези, дадени от ищеца и основани върху документ, въпреки посочването на идентификатор и инцидентно установена грешка в кадастралната карта, спрямо кой обект се е формирала силата на присъдено нещо
-обекта, отразен в кадастралната карта
-обекта с определени индивидуализиращи белези, основани на документ и графичен материал – скица, дадена от ищеца, съобразно която е формиран петитумът с искане за разрешаване на спор
-или на този, който реално съществува, но неправилно е отразен в кадастралната карта;
както и необходимо ли е въззивният съд, действащ не само като контролно-отменителна, но и като инстанция по същество, да се запознае с всички материали по делото.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, по съображенията, изложени в отговора.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В производството по гр.д.№381/2014г. по описа на Варненския окръжен съд [фирма] е предявило срещу [фирма] насрещни искове за признаване правото на собственост и предаване на владението върху реална част от ПИ с идентификатор 10135.1501, с площ от 344 кв.м. и върху обекти с идентификатори 10135.1501.973.51.1; 10135.1501.973.51.4 и 10135.1501.973.51.5 по КК на [населено място] с твърдението, че правото на собственост върху постройките е придобито по реда на чл.92 ЗС, а върху терена-чрез апорт, евентуално искове за премахване на тези обекти по реда на чл.109 ЗС с твърдението, че пречат на дружеството да упражнява правото си на собственост върху терена като незаконни, неузаконими и нетърпими. Дружеството не оспорва, че с влязло в сила решение, постановено на 23.05.2014г. по гр.д.№2314/2013г. по описа на Варненския окръжен съд, е осъдено по реда на чл.108 ЗС да предаде на [фирма] владението на самостоятелно обособени обекти в масивна сграда, построена върху общински парцел, находящ се в [населено място], пазар „Централен“ /Колхозен/, УПИ I, кв.333 по плана на 9-ти микрорайон на града, представляващ ПИ №10135.1501.973 по КК на [населено място], но с оглед установеното по гр.д.№381/2014г. пространствено несъответствие между посочените в решението по гр.№2314/2013г. обекти по идентификатор и посочените в същото решение в скоби обекти по протокол за въвод, поддържа, че обектите, по отношение на които се признава правото на собственост в полза на [фирма] и които [фирма] е осъдено да предаде с решението по гр.д.№2314/2013г., са онези обекти, които са описани в протокола за въвод във владение и то във вида, в който са били, когато владението на [фирма] върху тези обекти е било отнето по изп.д.№20127180402657 по описа на ЧСИ С. К.-Д.. Поддържа, че от страна на [фирма] непрекъснато се извършват действия по пристрояване, дострояване, преустройство, изменение и завземане на части от терена, собственост на [фирма], за които части спорът между страните не е разрешен.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което производството по гр.д.№381/2014г. по описа на Окръжен съд-Варна е прекратено в частта по предявения от [фирма] иск за собственост върху обект с идентификатор 10135.1501.973.51.1.
Прието е, че по отношение правото на собственост на този обект спорът между страните е разрешен със сила на присъдено нещо с решение №773/23.05.2013г. по гр.д.№2314/2013г. по описа на В., с което е установено правото на собственост на [фирма] върху „обект за обществено хранене с идентификатор №10135.1501.973.51.1 /съответстващ на описаната в протокола за въвод сладкарница и склад с площ от 109.5 кв.м./“ и [фирма] е осъдено да предаде държането му. Взето е предвид обстоятелството, че както в диспозитива на решението по гр.д.№2314/2013г., така и в насрещната искова молба по гр.д.№381/2014г., имотът е индивидуализиран с идентификатора си, с оглед на което е прието, че е налице идентичност и разрешаване със СПН на спора за същия обект. Изложени са съображения, че изведена от диспозитива на влязлото в сила решение по гр.д.№2314/2013г., силата на присъдено нещо по спора за собственост се разпростира върху самостоятелния обект, индивидуализиран с уникалния му номер по КК на [населено място], като описанието в скоби с посочена площ като съответна на индивидуализация на имота по друг документ, не променя този извод, доколкото в съдебното решение липсва произнасяне за установяване на собствеността върху реални части от самостоятелни обекти и препращане към скици към решението. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя за липса на СПН на решението по гр.д.№2314/2013г. поради произнасяне на съда извън обема /площта/ на заявения правен спор за правото на собственост, като са изложени съображения, че допустимостта на решението е била предмет на служебно произнасяне при осъществения инстанционен контрол по реда на обжалването и този въпрос не може да бъде разрешаван в настоящето производство, както и не могат да се разглеждат и обсъждат съображения, черпени от твърдения за неяснота или грешка при формиране на волята на съда в диспозитива на същото съдебно решение, които са предмет на отделни и самостоятелни производства.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на възприетото към настоящия момент в практиката на ВКС становище за начина на индивидуализация на недвижимите имоти при наличие на одобрена кадастрална карта за съответната територия, както и за обективните предели на силата на присъдено нещо на решения, разрешаващи спор за собственост на недвижим имот, нанесен в кадастралната карта. Ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право в исковата си молба чрез основанието и петитума на предявения иск. Когато предмет на спора е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, ищецът трябва да посочи всички негови индивидуализиращи белези – вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта – идентификатора на имота. Ако спорът е за реална част от урегулиран поземлен имот, тази реална част следва да бъде описана в исковата молба по белези, позволяващи ясното й отграничаване в рамките на съществуващия имот, като е необходимо представяне на скица, която да илюстрира местоположението на спорния имот спрямо имота по действащия план. И след като в исковата молба имотът е индивидуализиран по този начин и това описание е възпроизведено и в диспозитива на решението, то формираната сила на присъдено нещо на решението се разпростира върху целия имот в границите му по кадастралната карта/решение №92/03.07.2014г. по гр.д.№1001/2014г. по описа на ВКС, Второ ГО/.
С уважаването на иска по чл.108 ЗС съдът установява вещното право на собственост на ищеца на посоченото от него придобивно основание, упражняване на фактическа власт върху същата вещ /владение или държане/ от ответника и липса на основание за това. Силата на пресъдено нещо се формира към момента на устните състезания пред последната инстанция по същество съгласно ГПК от 1952г./отм./, съответно към датата на приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007г. По приключилото дело ответната страна следва да изчерпи всичките си оспорвания против основанията, на които ищецът основава вещното си право, съответно да заяви своите придобивни основания, като изключващи тези на ищеца; да изчерпи възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическата власт върху вещта или да предяви фактически твърдения и доводи за правното основание на владението/държането, като незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират. Казаното се отнася до целия предмет на съдебното решение и силата на пресъдено нещо обхваща както цялата вещ, обект на ревандикация, така и всяка отделна част от нея, а когато искът по чл.108 ЗС касае земя /част от земната кора, индивидуализирана с граници/, тогава обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат всяка частица от терена, включена в индивидуализираната по съдебното решение площ / решение №463/20.11.2011г. по гр.д.№109/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО/.
Аналогично становище е изложил и въззивният съд при постановяване на обжалваното определение, като е приел, че ако във влязлото в сила съдебно решение по спор с правно основание чл.108 ЗС имотът е индивидуализиран с данни по кадастралната карта, то следва да се приеме, че силата на присъдено нещо на това решение се разпростира върху целия имот, нанесен със съответния идентификатор. Това обстоятелство не е пречка за разрешаване на спор за принадлежността на правото на собственост върху допълнително пристроявани реално обособени части, но представлява абсолютна пречка за допустимостта на пререшаването на спора за собствеността върху обекта, нанесен със съответен идентификатор, основан на твърдения за осъществяването на факти преди приключване на устните състезания. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос спрямо кой обект се е формирала силата на присъдено нещо.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от жалбоподателя въпрос ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съда при постановяване на съдебното решение. Така поставеният въпрос е разрешен в т.18 на ТР №1 от 04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, като е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, който чл.189, б.“г“ ГПК/отм./, респ. чл.236, ал.1, т.5 от сега действащия ГПК визира като констатация относно спорното право, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл.189, ал.2 ГПК/отм./, респ. чл.236, ал.2 от сега действащия ГПК не са част от него. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част. Представените от жалбоподателя решения на ВС са постановени преди преодоляване на съществуващото в практиката противоречие и към настоящия момент изразеното в тях становище не е актуално.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса възможно ли е да се приложи разширително тълкуване при определяне на пределите на силата на присъдено нещо на съдебно решение при наличие на доказан и установен в процеса ексцес на правото на строеж и установена недобросъвестност на владелеца въпреки доказаното противопоставяне на собственика, доколкото съображения по така поставения въпрос в обжалваното определение не се съдържат. Напротив, правото на жалбоподателя да претендира права върху реални части от постройката, обособени като такива вследствие на пристрояване, не е отречено нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд-производството по делото е прекратено само досежно претенцията за предаване на владението върху имот с идентификатор 10135.1501.973.51.1, но не и върху реално обособени части, които според жалбоподателя излизат извън пространствените предели на този обект.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса необходимо ли е въззивният съд, действащ не само като контролно-отменителна, но и като инстанция по същество, да се запознае с всички материали по делото. Действително в практиката с ВКС трайно, последователно и непротиворечиво приема, че въззивният съд, действайки като инстанция по съществото на спора, е длъжен да обсъди релевантните за поставените пред него въпроси доказателства и материали по делото. В случая обаче изводите и констатациите на въззивния съд са основани на всички материали по делото, които е имал предвид и първоинстанционният съд, вкл. представеният препис от влязлото в сила решение №773/23.05.2014г. по гр.д.№2314/2013г. на Варненския окръжен съд, експертното заключение и скиците към него, от което жалбоподателят извежда доводите си за наличие на реално обособени части от обекта, излизащи извън пределите му по кадастрална карта, за които части извод за недопустимост на предявения иск не е правен.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №550, постановено на 27.09.2017г. по в.ч.гр.д.№442/2017г. Апелативен съд-В. по подадената от [фирма] частна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: