3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр.София, 28.02.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1193 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. С. срещу решение № 242 от 04.06.2012 г., постановено по гр.д. № 997 по описа за 2011 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, с което е потвърдено решение № 187 от 13.10.2011 г., постановено по гр. д. № 794 по описа за 2010 г. по описа на Самоковския районен съд за осъждане на Б. М. С. да заплати на основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ на [фирма] сумата от 6 083, 40 лв., представляваща стойността на липсващи към 24.06.2010 г. парични средства от дневния оборот на бензиностанция в [населено място].
Касаторът Б. М. С. твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на т.4 от ППВС № 7 от 27.12.1965 г. по въпроса допустимо ли е втората инстанция да постанови решение, без да е обсъден направен довод и без да са преценени доказателства, които имат определящо значение за решаване на делото. В т.4 на ППВС № 7 от 27.12.1965 г. е предвидено, че когато съдът не е положил дължимата грижа за изясняване на спорните обстоятелства, това представлява основание за отмяна на решението. Необсъждането на доказателства или направен довод представлява процесуално нарушение. Вторият въпрос е води ли отказът на съда да допусне искани от страната доказателства и доказателствени средства до постановяване на решение при непълнота на доказателствата. По този въпрос горното ППВС дава положителен отговор. Според касатора отговорите на въпросите също са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата „С. П.” счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По силата на трудов договор касаторът е обслужвал бензиностанцията на [фирма] в [населено място] и според длъжностната си характеристика е бил материално отговорно лице. На 24.06.2010 г. той е работил първа смяна, не е заключил касата и не е съхранил в себе си ключа от нея, а излязъл да ремонтира собствения си автомобил. На връщане установил липса от касата на стойност от 6 083,40 лв. и за тази сума искът на работодателя е бил уважен от съдилищата. Във въззивната инстанция касаторът е поискал спиране на производството на две основания. Тъй като е оспорил подписа си под представеното с исковата молба допълнително трудово споразумение и е завел иск за установяване, че това споразумение е неистински документ, е претендирал, че изходът от този спор е преюдициален за настоящото дело. Посочил е, че според него липсата е резултат от кражба, поради което производството трябва да се спре до приключване на наказателното производство, образувано заради тази кражба. Въззивният съд е приел представената във въззивното производство искова молба за неистинност на допълнителното споразумение, но е счел исканията за спиране за неоснователни. Констатирал е, че трудовото правоотношение към момента на установяване на липсата е съществувало по силата на предходния трудов договор и затова спорът относно истинността на допълнителното трудово споразумение е без значение за изхода на делото. Второинстанционният съд е счел също, че установяването на кражбата не би освободило касатора от имуществена отговорност, тъй като е доказано негово неправомерно поведение, съпричинило резултата и ангажиращо тази отговорност съобразно т.5 от ППВС № 7 от 1981 г. по гр. д. № 7 от 1980 г.
От изложеното дотук става ясно, че въззивният съд не е отказал, а е приел представените от касатора във второинстанционното производство доказателства. Следователно вторият въпрос на касатора е без значение за изхода на спора, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Второинстанционният съд е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи на касатора и е оценил всички събрани по делото доказателства. Ето защо по първия въпрос няма противоречие между обжалваното решение и цитираната от касатора съдебна практика- т.4 на ППВС № 7 от 27.12.1965 г. Изводите на въззивния съд относно неоснователността на исканията на касатора за спиране на производството съответстват на разпоредбата на чл.75 от КТ, на Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2012 г. по тълкувателно дело № 5 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС и на цитираната в решението т.5 от ППВС № 7 от 1981 г. по гр. д. № 7 от 1980 г.
В обобщение следва да се посочи, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 242 от 04.06.2012 г., постановено по гр.д. № 997 по описа за 2011 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: