Определение №249 от 29.2.2016 по гр. дело №256/256 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 249

София, 29.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари……………………………
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 256/2016 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Апелативна прокуратура – София е подала касационна жалба срещу решение № 1973 от 14.10.2015 година по гр.д. № 594/2014 година на апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 464 от 11.11.2013 г. по гр.д. № 196/2013 г. на Софийския окръжен съд и обезщетението за неимуществени вреди на Н. А. Н. от [населено място] е определено на 10 000 лева по иск, квалифициран с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 80 500 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Н. А. Н. от [населено място] не е заявил становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимиран правен субект срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Касационната жалба и изложението към нея трябва да се отнесат към допълнителните основания по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в тях се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.2 от П № 4/68 г. на ПлВС, т.3 и т.11 от ТР №3/2004 г. ОСГК и т.19 от ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК, както и на практика на съдилищата: р. № 191 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 1836/2014 г. на ІІІ г.о., ВКС; р. № 785 от 02.03.2011 г. по гр.д. № 556/2010 г. на ІІІ г.о., ВКС; р. № 62 от 27.02.2012 г. по гр.д. № 1065/2011 г. на ІІІ г.о., ВКС.
Жалбоподателят не е формулирал въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението е посочено, „че материално-правният въпрос е свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ”, а процесуалният – „за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагате на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД”. Не е изложил и доводи във връзка с допълнителните основания за допускане на обжалването.
Независимо от това въззивното решение на Софийския апелативен съд не противоречи на никой от посочените актове, а тъкмо обратно – то е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпления от общ характер, които впоследствие са били прекратени или по които обвинените лица са били оправдани. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление от общ характер, за което впоследствие е оправдан – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР № 3/95г. на ВКС.
По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева, което въззиввият съд е потвърдил. Съдът е изложил подробни съображения и е преценил всички конкретни факти и обстоятелства, както е разпоредено в чл.52 ЗЗД, т.11 от П № 4/68г. ПлВС и другите посочени от касатора съдебни актове. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, тъй като липсва както основно, така и допълнително основание за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1973 от 14.10.2015 година по гр.д. № 594/2014 година на апелативен съд – София в частта, предмет на касационно разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top