3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 13.04.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 805/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение от 01.04.2010 г. по гр. д. № 9923/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 54 състав решение от 18.05.2009 г. по гр. д. № 18453/2008 г. С първоинстанционния акт е уважен изцяло предявеният от ЗД [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата 25 000 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „А.” по щета № 1804/25.09.2006 г., като в тежест на касатора са възложени и разноски по делото в размер на 3 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Основното му оплакване е във връзка с приложението на Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължително застраховане на Комисията за финансов надзор, издадена на основание чл. 273, ал. 2 КЗ. Застъпва становище, че съгласно изричното препращане в чл. 15, ал. 4 от същата наредба, определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде съобразно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС /приложения № 1 – 6 към нея/, според която максималната граница на обезщетението в случая е 15 470.87 лв., а не по средни пазарни цени, както е приел въззивният съд.
Именно с въпроса за начина на определяне размера на обезщетението, дължимо от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, при уреждане на претенции за вреди, причинени на МПС и за приложимостта на Методиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на МПС, към която препраща чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор е обосновано и допускането на касационното обжалване. Според касатора, предвид липсата на трайна и непротиворечива съдебна практика по тези въпроси, произнасянето от Върховен касационен съд по тях ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – ЗД „Бул И.”,[населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен изцяло предявеният от ЗД [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел, че при определяне на дължимото обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” за вреди, причинени на МПС, следва да бъде взета предвид Наредба № 24 от 08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор, която регламентира изрично Методиката за уреждане на тези претенции по Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4. При тълкуването, обаче, на чл. 4 от Методиката, решаващият състав е преценил, че установените в същата параметри представляват само минималните величини за оценка на щетите и при наличие на приетата по делото експертиза за стойността на ремонта на автомобила, не изключват приложението на чл. 273, ал. 2, изр. 1 КЗ за съответствие на обезщетението с действителната стойност на причинената вреда. Наред с това, съдът е посочил, че при определяне на обезщетението не следва да се съобразява овехтяването на автомобила, тъй като обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила.
Настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, поставените от касатора въпроси са релевантни за конкретното дело, тъй като обуславят неговия изход. Доколкото обаче понастоящем по същите вече е налице произнасяне от Върховен касационен съд, не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, л. 1, т. 3 ГПК. С решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер, съобразно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че при определяне на обезщетението по чл. 226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба 24 от 08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор не е задължително. Определеното въз основа на заключение на вещо лице застрахователно обезщетение може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие[населено място] № 24 от 08.03.2006 г. на КФН. Обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна практика, поради което липсва основание за допускането му до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 01.04.2010 г. по гр. д. № 9923/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: