О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
С. 14.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 7115 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от 30- то СОУ „Братя М.” [населено място], представлявано от директора Рейха, чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 17.06.13г. по в.гр.д. № 5993 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-54-57 от 7.03.13г. по гр.д.№ 50272/12г.на Софийски районен съд, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, отхвърлен е иска по чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 1 300лв.за периода 20.09.12г.-10.12.12г. и са присъдени следващите се разноски.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.3 от ГПК при формулиран въпрос: има ли право директор на училище да въвежда допълнително изискване за професио-нална квалификация – ранно чуждоезиково обучение и това нарушава ли установените държавни и квалификационни изисквания за длъжността „главен учител”? Позовава се на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС, които обаче са несъотносими, защото съдържат отговор на различни от поставения в настоящата жалба въпрос.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел извършеното на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ уволнение за незаконосъобразно, след като е приел, че работодателят няма право да въвежда допълнително изискване за професионална квалификация на учителските длъжности. Позовал се е на нормите на чл.124 и 124а от П., съгласно които образователните и квалификационни изисквания за учителите и възпитателите се установяват нормативно чрез подзаконови нормативни актове по приложение на З.. Така цитираните норми изключват оперативната самостоятелност на директорите да променят държавните образователни и квалификационни изисквания. В случая съдът се е позовал на §7 от ПЗР на П., препращащ към Инструкция № 2 от 1994г. ,съгласно която за длъжността, заемана от ищцата „главен учител” установените изисквания са дългого-дишен опит и получени допълнителни квалификации, които тя притежава.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора въпрос, е от значение за изхода на спора и съставлява годно общо основание за допустимост. Въз основа на него не следва да се допуска касационно обжалване, защото е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената уредба. Изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност се предвиждат в закони, други нормативни актове, в длъжностни характеристики или следват от тях. Няма пречка те да бъдат определени и от работодателя /по негова суверенна преценка, която не подлежи на съдебен контрол/, но само когато не се нарушава императивна правна норма/вж.постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 507 от 8.07.2010г.по гр.д.№ 978/09г.на ІV г.о. на ВКС/. Когато има нормативно установени изисквания за заемане на длъжността /какъвто е настоящия случай/ – за работодателя не съществува възможност с оглед нуждите на работата да предвижда по-висока степен на образование. Пречка за това са нормативно установените образователни и квалификационни изисквания за учителите и възпитателите. Съгласно чл.124а ал.5 от П. – „изискванията за завършено висше образование и придобита професионална квалификация за заемане на учителските и възпитателските длъжности се определят в държавното образователно изискване за учителска правоспособност и квалификация”.Съгласно §7 от П. – „до приемането на държавното образователно изискване за учителска правоспособност и квалификация, заемането на длъжностите по чл.124 ал.1 и 2 /сред които е и „главен учител”/се извършва съгласно Инструкция № 2 от 1994г. за изискванията за заемане на длъжността „учител” и „възпитател” съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност”. Съгласно чл.3 ал.2 от същата установените изисквания за заемане на длъжността „учител” в начален етап на основното образование са: висше образование на образователно-квалификационната степен „магистър” при следните три възможности: 1.специалност от професионално направление ”педагогика” с присъдена професионална квалификация „педагог”и/или „начален учител”,”детски и начален учител”,”начален учител с чужд език”, 2. специалност от професионално направление ”педагогика” и допълнителна професионална квалификация „начален учител” и/или „начален учител по ранно чуждоезиково обучение” и 3. специалност от друго професионално направление с присъдена квалификация ”учител” и допълнителна професионална квалификация „начален учител” и/или „начален учител по ранно чуждоезиково обучение”. В този смисъл не може да бъде споделена тезата на касатора, че нормативно установеното образователно изискване било за степен „бакалавър”, а изискването за квалификация било свързано с конкретността на изучаваните предмети и осъществяваното обучение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.06.13г. по в.гр.д. № 5993 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :