О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр. София, 23.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на трети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2521/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. А. Й. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1530 от 20.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №6687/18 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 07.07.2017 г. по гр.д. № 8852/16 г. на СГС І-2 с-в , в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД „Далл Бог:Живот и Здраве”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 17.12.2015 г. за разликата от 62 000 лева до 95 000 лева .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са правилата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– ППВС4/68 и с практика на ВКС по чл.290 ГПК, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК,.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за липса на основания за допускане до касация и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, по жалбата на ищцата по иска по чл.226 КЗ/отм./, е приел, че при ПТП на 17.12.2015 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на МПС, чиято гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по договор за задължителна ЗГО на водача на МПС на ищцата са причинени множество телесни увреждания. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, съдът е взел в предвид вида и тежестта на нараняванията, получени от ищцата в следствие на пътния инцидент, според констатациите и квалификациите в заключението на вещото лице по СМЕ- контузия на главата и тялото, счупване на дясната подбедреница, счупване на лявата раменна кост. Последната е била настанена по спешност в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ-Плевен. Извършени са две костни операции на двете счупени кости и стабилизиране, съответно със статичен пирон и метална плака с винтове. Изписана е на 17- тия ден. Счупената раменна кост е зараснала за три месеца, а подбедраната кост -за пет, след което е започнало постепенно раздвижване. Общият възстановителен период е бил около шест месеца, през които пострадалата е търпяла интензивни болки и страдания през първите два месеца от инцидента и през първия от рехабилитацията. Отчетено е и че, поради невъзможността на ищцата да си служи с лявата ръка през първите три месеца е препятствано и предвижването с патерици и раздвижването на крака. Налице са и увреждане на тибиалната артерия и неврологично увреждане-пареза на фибуларен нерв, водещо до ограничено разгъване на дясното ходило, което е наложило допълнителна операция 30 дни след първата. Пострадалата и понастоящем се движи с една патерица.
Ето защо, с оглед всичко изложено и предвид възрастта на последната към датата на инцидента-64 години и общото й утежнено физическо състояние преди това/хипертония, исхемична болест на сърцето и други/ е преценено, че присъденото обезщетение в размер на 62 000 лева е справедливо за възмездяване на описаните болки и страдания, претърпени от ищцата за съответния времеви период.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя-ищец се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди/ вкл. значението на нормативно определените в КЗ/ отм./ лимити на размера на обезщетенията/ и задължението на съда да обсъди всички доводи, с оглед конкретните обстоятелства, наведени като основание на иска.
Твърди, че по тези въпроси, обжалваното въззивно решение е в противоречие с посочените ППВС 4/68 и цитираната практика на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че евентуалните отговори на така формулираните правни въпроси не биха се отразили на крайния резултат по настоящия спор, доколкото същите се основават на процесуални пропуски, каквито не са налице в случая: въззивният съд е изложил изчерпателни мотиви в решението си, в които обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и е эизложил съображения за това, защо счита съответният размер за достатъчен. С оглед правна прецизност, следва само да се има в предвид, че това, дали конкретният размер при конкретните факти по делото е справедливо определен, е въпрос по същество на спора, по който в настоящата фаза от касационното производство, ВКС не се произнася. Относно значението на нормативно определените лимити на размера на обезщетенията по ЗГО, то практиката на ВКС е била винаги в насока тяхното косвено значение-преценяват се, с оглед наличие на промяна в икономическите условия в страната, каквито доводи не са се повдигали от страна на ищеца.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1530 от 20.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №6687/18 г.в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.