О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 24.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1908/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Х. М. О., приподписана от адв. Б, срещу въззивно решение №775/25.6.2009 г. по гр.д. №213/2006 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4-ти състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приподписано от адв. П,` се твърди, че основанието за обжалване на въззивното решение е чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно съществен материалноправен въпрос, решен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Излага се, че практиката на ВКС, посочена в решение №302/05.8.1998 г. по гр.д. №142/1997 г. и решение №387/13.5.2003 г. по гр.д. №948/2002 г. на ІІ г.о., е категорична. Досежно първото посочено решение се твърди, че предварителният договор за продажба на недвижим имот следва да се обяви за окончателен, макар продавачът да не е собственик на имота към датата на сключването на договора, ако той е собственик към датата на съдебното решение, а във второто решение пише, че на купувач по предварителен договор за продажба на недвижим имот не е противопоставим договора за продажба на същия имот, сключен след вписването на исковата молба за валидиране на предварителния договор.
С оглед хода на спора в предходната инстанция касационният жалбоподател застъпва становище, че новото разглеждане на делото от САС, последният е следвало да се ограничи само с конституирането и участието на лицето М. Д. Д. като страна в делото, а не да се впуска в редица разсъждения и да приема по същество ново решение, с което са отхвърли иска. Поради това се твърди, че решението на САС е порочно и следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което искът да бъде уважен.
Ответниците по касация – Л. Д. Л., Д. Д. В., А. Я. К., М. Д. Л., Г. И. З., К. Ц. З., С. А. С., Ц. М. С., Н. П. К., М. Д. Д., М. Т. М., Л. С. Б., Я. С. В., В. И. Н., И. П. Й., Ц. П. Л., Д. И. Д., К. И. Р., И. А. Д. и А. И. П., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложениета на основанията за допускане на касационното обжалване намира, че същото не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на посочената правна норма, които да са обсъдени от окръжния съд, и поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От изложението е видно, че са налице оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост.
Правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, разрешени с обжалваното решение са тези, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, разрешени с обжалваното решение. Следователно въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично, а не да дублират касационните оплаквания. В противен случай ще бъде нарушен принципът на чл.6 ГПК. В процесния случай в изложението си касационният жалбоподател е извършил анализ на цитираните от него решения, без това да представлява поставяне на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ или въпроси, води до необсъждане хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №775/27.02.2009 г. по гр.д. №213/2006 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4-ти състав, по касационна жалба, вх. №5764/17.7.2009 г., подадена от ищеца Х. М. О., приподписана от адв. П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: