О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
гр. София, 12.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 195 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Великотърновски окръжен съд, ГК, № 381 от 04.11.2009г. постановено по гр.д. № 69/2008г., с което е отменено решение на Г. районен съд по гр.д. № 1223/2002г. и вместо това е отхвърлен като неоснователен иска на М. П. М. и Д. И. М. против И. С. П. и М. Р. М. за признаване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот – апартамент № 11 с площ 71,40 кв.м., на петия етаж в жилищен блок ”Д” в гр. Г. на ул. „П” № 8, вх. А, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения с принадлежащото му избено помещение № 2 и 3,14% идеални части от правото на строеж.
Жалбоподателят М. П. М., чрез пълномощника си адв. М, поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Съдът е нарушил разпоредбата на чл. 221 ГПК/отм./ относно пределите на силата на присъдено нещо. В представеното изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят наново въвежда доводите си, изложени в жалбата, относно липса на обвързаност на страните по настоящето дело със силата на присъдено нещо на решението по гр.д. № 675/2007г.
Ответниците И. С. П. и М. Р. М. сочат в писмения си отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като в жалбата не е посочен материално правния или процесуално правен въпрос, по който се е произнесъл съда; не са обосновани хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, както и не е приложена съдебна практика. По същество намират жалбата за неоснователна.
Ответницата по жалбата Д. И. М. счита жалбата за основателна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от М. П. М. и Д. И. М. против И. С. П. и М. Р. М. за установяване собствеността и предаване владението върху апартамент в гр. Г. на ул.”П” № 8. Производството пред Великотърновски окръжен съд по гр.д. № 69/2008г. е образувано по реда на чл. 218з ГПК/отм./ след отмяна от касационната инстанция на предходно решение на въззивния съд. Като основание за отмяната е послужило неразглеждането от съда на възражението за нищожност като привиден на договора за продажба, легитимиращ ищеца като собственик. По време на новото разглеждане съдът е установил, че е образувано отделно производство по иск за нищожност на този договор, поради което настоящето производство е било спряно на основание чл. 182, б.”г” ГПК/отм./. За да отмени първоинстанционното решението и да отхвърли предявения иск за собственост В окръжен съд е приел, че ищецът М черпи правото си на собственост върху жилището от договор за покупко-продажба, сключен на 17.02.2000г. с нотариален акт № 50, т.І, по нот.д. № 60/2000г. на нотариус Б. Този договор е обявен за нищожен с влязло в сила решение по гр.д. № 675/2007г. на Г. районен съд по иск на прехвърлителя С. П. против М. и Д. М. . С оглед на силата на присъдено нещо на това решение съдът е счел, че поради нищожността си договорът няма транслативно-вещен ефект и ищците не са придобили собствеността върху имота. Съдът е развил съображения, че ищецът по настоящето дело като ответник по иска по чл. 26 ЗЗД се явява адресат на силата на присъдено нещо на решението.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението за допускане на касационно обжалване, въпреки дадените от въззивния съд подробни указания, жалбоподателят М. М. не е формулирал материално правен или процесуално правен въпрос от значение за спора, разгледан от съда. От твърденията може да се приеме, че това е въпросът за пределите на за силата на присъдено нещо на решението по гр.д. № 675/2007г. на Г. районен съд. Не е налице позоваване обаче на нито една от хипотезите на чл. 280, т.1-3 ГПК.
При това положение, тъй като съдът не е в състояние сам да формулира правния въпрос, а още по-малко да обосновава хипотезите за допустимост на обжалването, не може да бъде допуснато касационно обжалване. В случая не е налице съмнение за нищожност или недопустимост на решението, което единствено би обосновало служебно допускане до касационен контрол. В подкрепа на горното виж ТРОСГКТК № 1/2009г., т.1. В допълнение може само да се отбележи, че влязлото в сила решение съгласно чл.220, ал.1 ГПК/отм./ е задължително за страните, техните правоприемници, за съда и всички учреждения в страната. Поради това, след като правата на ищеца като собственик на имота са отречени с влязло в сила решение, установяващо нищожност на придобивното основание, то това решение неминуемо следва да бъде взето предвид при преценка основателността на предявения от него против трети лица иск за собственост на същия имот.
Предвид изложеното, тъй като липсва основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 381 от 04.11.2009г. постановено по гр.д. № 69/2008г. на Великотърновски окръжен съд по касационната жалба на М. П. М. от гр. Г..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: