1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
С………………………………… г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ : М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 233/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Р. С., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-194 от 05.11.2008г. по в.гр.д. № 408/2008г. с което е оставено в сила решение № 511 от 07.04.2008г. по гр.д. № 3055/2007г. на Бургаския районен съд в частта, с която е обявен за окончателен сключеният на 08.04.2004г. между К. Д. като продавач и М. А. К. като купувач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в решението.
Ответницата М. А. К. от [населено място] в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника й адв. С. Т. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел, че сключеният между страните по делото предварителен договор отговаря на условията за валидност на този вид договори – сключен е в писмена форма и съдържа задължителните реквизити относно предмета и продажната цена. Относно цената съдът е приел за валидно поетото в писмена форма задължение на ответницата да прехвърли собствените си 3/4 ид. части от имота, представляващ земеделска земя от 1000 кв. м, срещу покупна цена от 1 500 лв. Приел е, че дори и да е съществувала предварителна уговорка между страните за заплащане на по-висока цена, това обстоятелство е ирелевантно за спора, щом такава цена не е уговорена в предварителния договор. Не е възприел доводите на ответницата, че е развалила договора с връщане на заплатената сума от 1 500 лв., с мотиви, че насрещната страна по договора е била изправна и на с ледващо място поради обстоятелството, че сумата 1 500 лв. е върната не на ищцата, а на майка й и не е установено тази сума да касае отношенията между страните по делото по повод предварителния договор.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
К. К. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за предпоставките за обявяване по съдебен ред за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот, при наличието на доказателства, че уговорената цена е в по-висок размер, че предварителният договор е развален с връщането на сумата и при липса на съгласие по предмета на сделката. Прилага решение № 572/2003г. по гр.д. № 2279/2002г. на ВКС,у V г.о. с което е прието, че условията за действителност на предварителния договор /в случая за изработка/ са същите като условията за действителност на окончателния договор, и решение № 166/2003г. по гр.д. № 697/2002г. на ВКС, ІІ г.о. с което е прието, че предварителният договор за продажба на недвижим имот не се счита за развален с едностранно изявление на продавача, ако купувачът е изпълнил своето задължение.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. В. решение не е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС, нито е налице противоречиво решаване от съдилищата на съществен за изхода на настоящото дело процесуалноправен или материалноправен въпрос. От представените решения първото е неотносимо към спора, тъй като е с предмет договор за изработка, а разрешението, дадено във второто от представените решения по приложението на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, съответства на приетото от въззивния съд по настоящото дело, че предварителният договор за продажба не може да бъде развален с едностранно изявление на продавача, когато купувачът е изправна страна по договора.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-194 от 05.11.2008г. по в.гр.д. № 408/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: