О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 15.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 101/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” А. , гр. С. срещу решение № 235 от 20.05.2008 г. по гр. д. № 202/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по реда на чл. 218з ГПК /отм./. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 160 от 08.01.2007 г. по т. д. № 410/2006 г. на Старозагорски окръжен съд и е уважил предявения от С. М. К. от гр. С. иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите на „Т” А. , гр. С., проведено на 25.08.2006 г.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли за отмяната му и за отхвърляне на предявения иск. Счита, че изводите на Пловдивски апелативен съд за нарушение на членствените права на акционера С. М. К. при провеждането на процесното Общо събрание на акционерите от 25.08.2006 г. са резултат от неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 223а, ал. 4 и чл. 224, ал. 2 ТЗ, както и от допуснато нарушение на изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, изразяващо се в необсъждане на важно за спора доказателство – препоръчано писмо, с което в офиса на дружеството са били изпратени новите предложения на органа, свикал събранието, за решения по т. 7 от дневния ред на същото.
Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по два съществени материалноправни въпроса, а именно – по въпроса за правото на акционерите да правят предложения за решения по точките от дневния ред на Общото събрание на акционерите, които се различават от предложенията, направени в поканата за свикване на Общото събрание и по въпроса дали дружеството нарушава правата на акционера да участва в Общото събрание, ако той не е предприел действия за участие в него. Според касатора, първият от посочените въпроси е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което е представено влязло в сила решение от 09.05.2003г. по гр. д. № 160/2002 г. на Бургаски окръжен съд, а вторият въпрос – е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – С. М. К. от гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Старозагорски окръжен съд по т. д. № 410/2006 г. и да уважи предявения от С. М. К. от гр. С. срещу „Т” А. , гр. С. иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на това дружество от 25.08.2006 г., въззивният съд е преценил, че същото е проведено в нарушение на императивните разпоредби на Търговския закон относно неговото свикване и провеждане, а именно – чл. 223, ал. 3, чл. 223, ал. 4, т. 2, чл. 223а, ал. 4 във връзка с чл. 224, ал. 2, както и на чл. 21 от Устава на дружеството. Като нарушение е счетено провеждането на процесното Общо събрание не на мястото, което е посочено в поканата за свикването му, както и вземането на решение по въпрос, който не е бил включен нито в първоначалния дневен ред на Общото събрание, съдържащ се в поканата, нито като допълнителен въпрос по определението на регистърния съд от 25.07.2006 г.
С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че поставените от него два въпроса, макар и да са съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото са от значение за изхода на спора, не могат да обусловят допускане на касационното обжалване.
На първо място, недоказано е твърдението, че съществува противоречива съдебна практика по първия поставен въпрос – за правото на акционерите да правят предложения за решения по точките от дневния ред на Общото събрание на акционерите, които се различават от предложенията, направени в поканата за свикване на Общото събрание. Влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд по гр. д. № 160/2002 г., на което се позовава касаторът, е постановено на 09.05.2003 г., т. е. преди приемането на приложимите в случая разпоредби на чл. 223а и чл. 224, ал. 2 ТЗ, предвиждащи специални правила относно допълнително включване на въпроси в дневния ред на Общото събрание на акционерите, както и изискването за конкретно посочване на данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет. Поради това, цитираното решение се явява неотносимо към конкретната хипотеза и не може да обоснове допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Не може да се приеме, че е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на втория поставен съществен въпрос – дали дружеството нарушава правата на акционера да участва в Общото събрание, ако той не е предприел действия за участие в него. Преди всичко касаторът не е аргументирал становището си защо счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, като изобщо не твърди, че същият е от значение и за развитието на правото, в какъвто смисъл е изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на посоченото основание е обосновано единствено с твърдението, че неучастието на ищеца-акционер в процесното Общо събрание е резултат от собственото му поведение. Доколкото, обаче, е относим към основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, а не към основанията за допускане на касационното обжалване, обсъждането на този довод в настоящото производство по чл. 288 ГПК е недопустимо.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 235 от 20.05.2008 г. по гр. д. № 202/2008 г. на Пловдивски апелативен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: