О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр. София, 12.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 6320/2014 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. п. „Т.”, Поделение В. против разпореждане № 7589 от 03.09.2014 г. по ч. гр. дело № 1898/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Ответниците по частната жалба – Д. Н. Ш., Н. А. Ш., Я. А. Ш., Ж. А. Ш. в отговора на частната жалба излагат становище за законосъобразност на разпореждането.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното разпореждане състав на Варненски окръжен съд е върнал частна жалба с вх. № 24759/02.09.2014 г., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу определение № 2466 от 21.08.2014 г. по гр. дело № 1898/2014 г. на Варненски окръжен съд. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че частната жалба е подадена срещу определение на съда, което не е от категорията актове по чл. 274 ГПК, които подлежат на обжалване, тъй като същият не прегражда по – нататъшното развитие на делото, нито пък е от актовете, за които законът изрично е предвидил , че подлежат на обжалване. Освен това въззивният съд се е позовал на ТР № 1/2013 г., т. 9”а” на ОСГКТК на ВКС.
Разпореждането е правилно.
С определение № 2466 от 21.08.2014 г. по ч. гр. дело № 1898/2014 г. състав на Варненски окръжен съд се е произнесъл по частна жалба на Д. „Т., Поделение В., като е потвърдил определението на Варненски районен съд, постановено на 24.06.2014 г. по гр. дело № 2924/2014 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател, ответник в първоинстанционното производство за привличане на ЗК [фирма] и ЗК [фирма], като трети лица помагачи на основание чл. 219 ГПК. Д. „Т.”, Поделение В. е подало частна жалба срещу това определение на Варненски окръжен съд, която е върната от същия съд с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане. Изводите на окръжния съд за необжалваемост на определението му, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето лице помагач са в съответствие с правното разрешение, прието с ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 9а, съгласно което определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се конституира трето лице помагач, не подлежи на касационно обжалване. С цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС, т. 9а е уеднаквена практиката по тълкуването и прилагането на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК по отношение обжалваемостта на определение на въззивен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отказано конституиране на трето лице помагач. Посоченото тълкувателно решение е от категорията съдебни актове, които формират задължителна съдебна практика, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 2. В тази връзка правно несъстоятелни са доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане, обосновани с особеното мнение по т. 9а на ТР № 1/2013 на ОСГКТК на ВКС, тъй като задължително за участниците в процеса е решението, обективирано в т. 9а от диспозитива на тълкувателното решение на ОСГКТК, а не особеното мнение по т. 9а от него. И. на задължителната съдебна практика е решението, отразено в т. 9а от диспозитива на ТР на ОСГКТК, а не особеното мнение, изразено по т. 9а на ТР на ОСГКТК. След като въззивният съд се е съобразил с тълкувателното решение на ОСГКТК неговото разпореждане е правилно. В противоречие с разрешенията, приети от ОСГКТК в цитираното тълкувателно решение са и доводите на частния жалбоподател относно искането за приемане за съвместно разглеждане в съдебното производство с иска по чл. 200 КТ на обратни искове срещу третите лица. Тези доводи не аргументират становището на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като са извън предмета на настоящия процесуалноправен спор. Правно несъстоятелни са и доводите на частния жалбоподател за недопустимост на разпореждането поради това, че противоречало на диспозитива в определение № 2466 от 21.08.2014 г. по ч. гр. дело № 1898/2014 г. на Варненски окръжен съд, в което било отразено, че определението може да се обжалва пред ВКС. Обжалваемостта на съдебния акт се определя от закона и указанието в съдебния акт за неговата обжалваемост, респективно необжалваемост не променя предвидената в нормата уредба по този въпрос. Недопустимостта на съдебния акт възниква, когато съдът се е произнесъл при липсата на предпоставки за разглеждането на делото по същество. В случая различието между указанието в цитираното определение за неговата обжалваемост и процедирането на съда по допустимостта на частната жалба срещу същото определение не обуславя наличието на процесуална пречка /отрицателна процесуална предпоставка/ или отсъствието на положителна процесуална предпоставка за процесуална недопустимост на обжалваното пред ВКС разпореждане.
С оглед на изложеното се налага извода, че окръжният съд не е допуснал нарушение на закона, поради което постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7589 от 03.09.2014 г. по ч. гр. дело № 1898/2014 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: