О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София,13.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 92/2017 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. В. Д., конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството страна Т. Г. Б., чрез адв. Д., против определение № 1659/14.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 5326/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 114127/24.09.2015 г., подадена от Т. Г. Б. против определение № 16776/28.08.2016 г., постановено по гр.д. № 10788/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126 ГПК.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че съдът е допуснал фактически грешки и се иска връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, отстраняване нередовностите на исковата молба и конкретизиране на ответника. Приложени са уточнения и допълнения.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване инкорпорирано в частната касационна жалба се сочи бланкетно чл.280,ал.1,т.3 ГПК по следните формулирани въпроси: 1. От кой момент в правния смисъл на думата имаме гражданско дело, от момента на депозирането на исковата молба или от момента на преминава на административната фаза, осъществявана от съда, по проверка на редовността на исковата молба, с последващото отчитане и администриране на редовността, чрез образуване на делото и разглеждането му по същество, чрез разпореждане за размяна на книжата по делото; 2. Допустимо ли е прекратяването на гражданско дело, поради това, че е завеждана искова молба с подобен предмет, преди да е ясно дали въобще ще се допусне и образува или пък ще се върне другата заведена искова молба; 3. Допустимо ли е прекратяване на гражданско дело, поради това, че се води дело с подобен предмет, но спрямо други правни субекти, ответници по смисъла на ГПК.В допълнителна молба сочи и основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед нововъзникналите правни факти – прекратяване на гр.д.№ 10739/2015 год. по описа на СГС,І ГО,1 състав.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по частната жалба – Прокуратура на Република България, не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд за недопустимост на производството на основание чл. 126 ГПК. Посочил е, че производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Т. Г. Б., като след служебна справка първоинстанционният съд е установил, че между същите страни на същото основание и за същото искане вече съществува друго дело – гр.д. № 10739/2015 г. по описа на Софийски градски съд. Молбата на ищцата от 25.09.2015 г., подадена след постановяване на първоинстанционното прекратително определение, в която се твърди, че е допусната техническа грешка при посочване на надлежния ответник, съдът е счел като неоснователна. Изложил е мотиви, че към момента на подаване на процесната искова молба между страните вече е било заведено друго дело на същото основание, което е единствената предпоставка водеща до приложение разпоредбата на чл. 126 ГПК. Отделно е посочил, че вероятността първото дело да бъде прекратено, изложена като довод от ищеца, не може да бъде предмет на изследване и е без правно значение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Поставените в жалбата въпроси /т. 1 и т. 2/ се отнасят към извършване преценката за идентичност на делата при приложението на разпоредбата на чл. 126 ГПК, включително и в случай, че исковите молби са нередовни. При мотивиране на оплакванията си, касаторът се е позовал на задължителната за долните съдилища практика на ВКС, обективирана в определение № 114/16.03.2012 г. по ч.гр.д. № 1/2012 г. по описа на ВКС, I г.о. Противно на доводите му, обаче, в посоченото определение е споделена трайната практика на касационната инстанция, а именно: „За да бъде приложена разпоредбата на чл.126,ал.1 ГПК, като по-късно заведеното дело се прекрати служебно от съда, то за съда пред който е висящо второто дело следва да са налице безспорни доказателства за идентитет на страни, основание и петитум по двете дела, висящи пред един и същ или различни съдилища. Без съмнение и доколкото съдът констатира посоченото припокриване на компонентите-страни, основание на заявения иск и петитум, се поставя въпроса може ли второто, по-късно заявено дело да бъде прекратено при нередовна, поради невнасяне на ДТ искова молба по по-рано заявения иск, подлежаща на администриране и съответно прекратяване. По аргумент на чл.129,ал.5 ГПК, че поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването и в хипотезите когато е своевременно поправена, следва да бъде прието, че ако не е налице нарочно постановено определение за прекратяване на исковото производство на основание чл.129,ал.3 ГПК и за връщане на исковата молба и приложенията, т. е. налице е потенциалната възможност за поправка на нередовната искова молба, производството по това дело е висящо. За съда съществува задължение служебно да провери както редовността на исковата молба, така и да върне същата при неотстранени в дадения срок недостатъци/ в т. ч. и невнесена ДТ/, но до постановяване на съдебен акт за връщане на исковата молба като нередовна, образуваното исково производство е висящо.” Макар да не са изложени аргументи за наличие на специалните предпоставки за допускане на касационно обжалване, следва да се подчертае, че действията на въззивния съд са съобразени със задължителната практика на ВКС. Въпросът формулиран в т. 3 не е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното определение и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Въззивната инстанция изрично е уточнила, че не е допустимо изменяне на ответника с нарочна молба след прекратяване на делото.
Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че при извършена служебна справка в електронната система за достъп до съдебни дела към Софийски градски съд се установи следното: гр.д.№ 10739/2015 г. е образувано по искова молба с вх. № 102848/19.08.2015 г. на Т. Г. Б. срещу Главна Прокуратура на Република България, а процесното първоинстанционно гр.д. № 10788/2015 г. е образувано по искова молба с вх. № 103190/20.08.2015 г. на Т. Г. Б. срещу Главна Прокуратура на Република България. Ето защо, безсъмнено, настоящото производство се явява повторно заведено. Изложените доводи за едновременно прекратяване и на двете граждански производства на основание чл. 126 ГПК, биха могли да послужат като основание за незаконосъобразност на прекратителното определение, но само по отношение на първото заведено дело, а именно – гр.д. № 10739/2015 г. по описа на Софийски градски съд,но не и като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Съобразно гореизложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1659/14.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 5326/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: