2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр. София, 15 януари 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4866 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 15159/27.08.2018 г. на К. С. Х. срещу определение от 25.07.2018 г., постановено по частно гр. дело № 197/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е отхвърлена, подадената по реда на чл. 248 от ГПК, молба с вх. № 2401/09.02.2018 г. на жалбоподателя за допълване относно разноските на определение № 290/24.01.2018 г., постановеното по същото частно гражданско дело на САС.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира така подадената частна жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 248, ал. 3, изреч. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 и с ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от ГПК, предвид и задължителните разяснения и указания, дадени с т. 24 от тълкувателно решение (ТР) № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от апелативен съд (действащ винаги като въззивна инстанция) по искане (молба) за изменение или допълване в частта за разноските на крайния му съдебен акт (решение или определение), подлежи на въззивно обжалване пред ВКС, но само ако самият краен съдебен акт на апелативния съд, чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС. Ако крайният акт по делото на апелативния съд не подлежи на обжалване, той е окончателен, поради което и нямащото самостоятелно битие определение по чл. 248 от ГПК, изменящо или допълващо в частта относно разноските този окончателен краен въззивен акт (поради което – инкорпориращо се в него, макар и постановено отделно), респ. – отхвърлящо молба за такова изменение или допълване на крайния въззивен акт, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Това ясно следва, най-вече от разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК. Възприемането на обратното становище би довело до абсурдния процесуален резултат страната да разполага с по-широка възможност за обжалване (пред повече на брой съдебни инстанции) на акта по спора относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия гражданскоправен спор или на процесуален спор по частна жалба по същото дело.
Жалбоподателят неоснователно се позовава на посочената и по-горе т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като с нея е преодоляно противоречието в практиката на ВКС относно вида обжалване – въззивно или касационно, на определението по чл. 248 от ГПК на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските, като е възприето първото становище – че обжалването е въззивно. По този начин, обаче, не е дадена възможност за обжалване на окончателните определения по чл. 248 от ГПК на въззивния съд – постановени по искания за допълване или изменяне на окончателен и влязъл в сила въззивен акт (обратното би било в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК).
В случая с въззивното определение № 290/24.01.2018 г. (чието допълване относно разноските САС е отказал с постановеното по реда на чл. 248 от ГПК, обжалвано определение от 25.07.2018 г.), по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК – по частна жалба на същия жалбоподател К. Х., е отменено протоколно преграждащо определение от 04.12.2017 г. по възз. гр. дело № 8974/2017 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е върната въззивната жалба на жалбоподателя К. Х. срещу първоинстанционното решение № 1284116.01.2017 г. по гр. дело № 13849/2015 г. на Софийския районен съд. Следователно, въззивното определение № 290/24.01.2018 г. на САС е окончателно, тъй като не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС нито по реда на въззивното обжалване (чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК), нито по реда на касационното обжалване (чл. 274, ал. 3 от ГПК). Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК, не подлежи на обжалване и атакуваното от жалбоподателя определение от 25.07.2018 г., постановено от САС по реда на чл. 248 от ГПК, което също е окончателно и е влязло в сила.
Предвид гореизложеното, подадената частна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 15159/27.08.2018 г. на К. С. Х. срещу определението от 25.07.2018 г., постановено по частно гр. дело № 197/2018 г. на Софийския апелативен съд; и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по частно гр. дело № 4866/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: