8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 21.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3074/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№61029/09.5.2019 г., подадена от Българска национална телевизия – София против въззивно решение №2653/11.4.2019 г. по гр.д.№1343/2019 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение №570738/31.12.2018 г. по гр.д.№47446/2018 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 56 състав, с което са уважени предявените от М.В. М. от [населено място] против Българска национална телевизия – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.т.1-3 КТ.
Въззивният съд е приел, че „ищецът е заемал ръководна длъжност към момента на уволнението, обстоятелство, което вече не се оспорва и от двете страни. Кои лица се включват в ръководството на предприятието определя пар.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ, т.е. че на тази е възложено ръководство на трудовия процес като цяло или в рамките на отделно звено на предприятието. Че длъжността е ръководна се установява от приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Главен продуцент“ в дирекция „Информация“, продуцентски център „Спорт“ в БНТ /р. II, т. 1, 3, 7, 8, 9, 21, 22 и др., от която е видно, че на главния продуцент са възложени функции по ръководство, организация и контрол в ресора на продуцентския център Спорт, от факта, че длъжността, заемана от ищеца фигурира в Списъка на ръководните длъжности в БНТ, приет с решение на УС на БНТ съгласно Протокол № 52/07.11.2017 г., като въззивната инстанция препраща към изводите на районния съд.
Първият спорен въпрос е дали БНТ се явява предприятие по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Тълкуване на това понятие е дадено в решение № 102 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 2512/2017 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В цитираното решение на ВКС е допуснато касационното обжалване именно по материалноправния въпрос – намира ли приложение чл.328, ал.2 КТ по отношение на работодател, който не осъществява стопанска дейност и няма за своя пряка цел постигане на печалба и в частност, статутът на БНР, целта, с която е създадено и преследваните от него търговски и стопански печалби, определят ли го като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл.328, ал.2 КТ. Даденото във въззивната жалба тълкуване на преприятието, което според въззивника е всяко място, където се полага наемен труд, се явява не само разширително, но и неотговарящо на възприетото и в доктрината и в съдебната практика, установена с въвеждане на основанието за уволнение с измененията и допълненията на КТ. В цитираното решение е посочено, „че под „предприятие“ в случая се разбира организация, която развива стопанска дейност, като това тълкуване е възприето и в доктрината, и в съдебната практика, още от въвеждане на основанието за уволнение с измененията и допълненията в кодекса с ДВ бр. 100/1992 г. (вкл. и в цитираните от ответника в писмените бележки решения на ВКС по гр. д. № 726/2011 г. на IV г.о. и по гр. д. № 987/1998 г. на III г.о.). В този смисъл разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения. БНТ е юридическо лице, национален обществен доставчик на медийни услуги съгласно Закона за радиотото и телевизията/ЗРТ/, чийто генерален директор е първостепенен разпоредител с бюджет. 3а да се осигури независимостта на този обществен доставчик на медийни услуги, дейността на БНТ се финансира по самостоятелен бюджет, приходната част от който се формира преимуществено от публични източници. Бюджетът на БНТ е част от Републиканския бюджет на Република България и приходната му част се формира от следните източници: финансиране от фонд „Радио и телевизия“; субсидия от държавния бюджет за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и целева субсидия за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите; собствени приходи от реклама и спонсорство; постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио дейност; дарения и завещания; лихви и други приходи, свързани с радио дейност. Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет (чл.70 ЗРТ). Съгласно чл.42, ал.2 БНТ осъществяват оперативно управление върху имущество – публична и частна държавна собственост. Основният стремеж на БНТ като обществена медия е изпълнение на възложените му публични (обществени) задачи, което значи, че предоставяният спектър от съдържание и услуги се определя не основно с оглед пазара и с преимуществена цел печалба. Всяка обществена медия, вкл. БНТ, трябва да осигурява услуги и съдържание, отговарящо на специфичните нужди и на малки групи, и на гражданите като индивидуални потребители; мисията й е насочена към реализиране на основното право на гражданите за равен достъп до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика – арг. Чл.6, ал.3, т.3 ЗРТ и чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на РБ. Именно с оглед на това и в чл.6, ал.2 ЗРТ са изрично регламентирани специфични изисквания към програмните характеристики на БНТ като национална обществена медия, които трябва да съблюдава при осъществяване на дейността си и мисията по гарантиране на основните комуникационни права на гражданите. Постигането на посочените цели и спазването на специфичните изисквания към програмите на БНТ няма как да са обусловени от пазарната конюнктура, нито да преследват основно печалба. Изрично БНР и Българската национална телевизия, са определени в самия закон като обществени доставчици на радио, съответно на аудио-визуални медийни услуги, различни от търговските доставчици – чл.6 ЗРТ. Следователно целта, с която е създадена БНТ, нейната обществена роля и възложена мисия, както и преследваните от нея търговски и стопански интереси, включително начинът, по който се формира бюджетът му и основните източници на финансиране, я определят не като стопански субект, който има своя пряка цел постигане на печалба. Обстоятелството, че част от приходната част на приетия от Народното събрание на Република България самостоятелен бюджет на БНТ, включен в единния Републикански бюджет, се формира и чрез частни финансови източници – реклами и спонсорство, не превръща обществената масмедия в търговско предприятие, чиято основна задача е постигане на търговска, стопанска печалба. Осъществяването на посочената стопанска дейност не представлява пряко намерение и обществено стремление на националната обществена медия, а само една, макар и незначителна, финансова възможност за финансиране на съществената, целевата дейност на БНТ. Практически всяко юридическо лице е страна и по гражданско-правни сделки, но само това обстоятелство не го превръща в стопански субект.
Прави се извод, че БНТ не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл.328, ал.2 КТ. Нормата не може да се тълкува разширително, като нито нормативният акт, нито практиката признават „предприятие в широк смисъл“, даващо право на работодателя за уволнение на разглежданото основание.
Вторият спорен въпрос е дали договорът за управление, сключен на 01.09.2017 г. с Генералния директор на БНТ носи характеристиките на договора за възлагане на управление на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 КТ- наличието на бизнес задача и програма, която да следва да изпълни за периода на управление. Отново в цитираното решение е поосчено, че смисълът, вложен в понятието „договор за управление“, е изяснен от практиката, а и в доктрината и е ясно, че не е достатъчно договорът да е наименован като такъв за управление. Възлагането и преследването на бизнес целта е същностното съдържание на договора. Предвижданията на длъжностната характеристика на заеманата длъжност не могат да заместят тези същностни елементи от договора, нито самата длъжност като такава може да определи, че сключеният договор е за управление. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, че такава е налице и за осъществяването й е сключен договорът. В конкретния казус, в изпълнение на чл. 56 от ЗРТ и решение № РД – 05 – 97/23.08.2017 г. на СЕМ за избор на генерален директор на БНТ е бил сключен договор за възлагане на управление на БНТ от 29.08.2017 г. между СЕМ, представляван от председателя му С. В. и К. К., в качеството му на Генерален директор на БНТ, по силата на който СЕМ възлага, а генералният директор на БНТ приема да управлява и представлява БНТ в съответствие с разпоредбите на ЗРТ, действащото българско законодателство и концепцията на генералния директор, която е определена като „бизнес задача за управление“. След анализ на съдържанието на договора от 29.08.2017 г. между СЕМ, представляван от председателя му С. В. и К. К., в качеството му на генерален директор на БНТ, налага изводът, че той не следва да се квалифицира като договор за възлагане на управление по см. на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като не съдържа иманентните характеристики на този вид договори, нито препраща към други документи, които да могат да се квалифицират като бизнес задача и програма, т. н. концепция за развитието на БНТ като обществена медия 2017-2020, противно на твърденията във въззивната жалба. В депозираната концепция за развитието на БНТ като обществена медия 2017 – 2020, изготвена от К. К., се съдържа програмна стратегия на БНТ /принципи, етапи/, модел за развитие на БНТ, организация и управление на БНТ и финансиране на БНТ, като изложените в нея виждания не съдържат конкретни икономически показатели, за да се приеме, че представляват „бизнес задача“. Преследването на печалба не е същностна характеристика на договора за управление, сключен с К. К., но не е и посочено и като една от преследваните от него задачи при управлението на БНТ, което е напълно обяснимо с оглед възложените задачи и отговорности на БНТ като обществена медия, и които са несъвместими с търговската печалба.
Изводът е, че не е налице основанието по см. на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на процесното трудово правоотношение, работодателят не осъществява като основен предмет на дейност стопански функции и в процесния договор за управление, не е уговорено постигането на конкретна бизнес задача.
Ето защо, следва да се приеме, че заповедта за уволнение е незаконна и искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен, както и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Неоснователно се явява и оспорване на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ, с твърдението, че присъденото обезщетение следва да бъде отменено с оглед на факта, че не е бил предоставен за констатация оригиналът на трудовата книжка на ищеца, за да се заключи, че ищецът действително е останал без работа през периода от 31.05.2018 г. до 30.11.2018 г. Заявява се, че представената служебна бележка от Агенцията по заетостта, дирекция „Бюро по труда“-София-Възраждане, не е достатъчна да установи оставането на ищеца без работа. В т.р. № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. дело 6/2013г., ОСГК на ВКС е посочено, че „при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.“ Настоящата инстанция намира, че чрез депозираното по делото на стр. 7 ксерокопие от трудовата книжка на ищеца, както и на служебна бележка от Агенцията по заетостта, дирекция „Бюро по труда“-София-Възраждане, се установява обстоятелството, че ищецът е бил регистриран като безработен от 01.06.2018 г. до датата на издаване на служебната бележка 13.12.2018 г. и съответно за този период не е започвал работа по друго ТПО. Ако ответникът/работодател/ оспорва твърденията на ищеца за оставането му без работа, дължи доказване на фактите, обосноваващи това оспорване.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, оформено като молба, се твърди, че въззивната инстанция не е произнесла материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС: решение №778/21.7.1999 г. на III г.о., решение №198/19.12.2016 г. на III г.о., решение №481/13.12.2011 г. на IV г.о. и други. Навежда се довод, че противоречието се състои в различното тълкуване и прилагане на понятието „предприятие“(по см. на § 1, т.2 ДР на КТ) и „договор за управление“ в контекста на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ. Като основание за допускане на на обжалваното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Поставят се следните въпроси: 1.Приложима ли е разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ за всяко предприятие по смисъла на §1, т.2 ДРКТ, включително и за процесното трудово правоотношение, по което работодател е БНТ, предвид специфичния й правен статут, съгласно ЗРТ, смесеният й тип на финансиране и реализацията на конкретни финансови резултати по осъществяване на дейността й, залегнали като бизнес задача за изпълнение в договора за управление, сключен между генералния й директор и Съвета за електронни медии ? и 2. Член 56 от ЗРТ изрично посочва, че Генералният директор на БНТ осъществява дейността си на основание договор за управление, поради което в този смисъл статута му съвпада ли с този на управителя по смисъла на чл.328, ал.2 КТ и сключеният от него договор със СЕМ, имащ за предмет изпълнението на „бизнес задача за управление“(съгласно чл.2 от договора), квалифицира ли се като „договор за управление“ по смисъла на чл.328, ал.2 КТ.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно оплакване.
Ответникът по касация М. В. М., посредством процесуалния си представител – адв. М. А., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на касационната жалба намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
По поставените въпроси и относно тълкуването на правната норма на чл.328, ал.2 КТ е налице практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, опредметена в решение №102/02.7.2018 г. по гр.д.№2512/2017 г. на III г.о., с което е прието, че „Целта на чл. 328, ал. 2 КТ е да се даде възможност на новия ръководител, при необходимост, да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри, най-подходящ за осъществяване на набелязаните с договора за управление бизнес намерения и успешно управление на стопанската дейност на предприятието. Под „предприятие“ в случая се разбира организация, която развива стопанска дейност, като това тълкуване е възприето и в доктрината, и в съдебната практика, още от въвеждане на основанието за уволнение с измененията и допълненията в кодекса с ДВ бр. 100/1992 г. (вкл. и в цитираните от ответника в писмените бележки решения на ВКС по гр.д. № 726/2011 г. на IV г.о. и по гр.д. № 987/1998 г. на III г.о.). В този смисъл разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения.
Българското национално радио (БНР) е юридическо лице, национален обществен доставчик на медийни услуги съгласно Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), чийто генерален директор е първостепенен разпоредител с бюджет. За да се осигури независимостта на този обществен доставчик на медийни услуги, дейността на БНР се финансира по самостоятелен бюджет, приходната част от който се формира преимуществено от публични източници. Бюджетът на БНР е част от Републиканския бюджет на Република България и приходната му част се формира от следните източници: финансиране от фонд „Радио и телевизия”; субсидия от държавния бюджет за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и целева субсидия за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите; собствени приходи от реклама и спонсорство; постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио дейност; дарения и завещания; лихви и други приходи, свързани с радио дейност. Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет (чл. 70 ЗРТ). Съгласно чл. 42, ал.2 ЗРТ БНР осъществяват оперативно управление върху имущество – публична и частна държавна собственост.
Основният стремеж на БНР като обществена медия е изпълнение на възложените му публични (обществени) задачи, което значи, че предоставяният спектър от съдържание и услуги се определя не основно с оглед пазара и с преимуществена цел печалба. Всяка обществена медия, вкл. БНР, трябва да осигурява услуги и съдържание, отговарящо на специфичните нужди и на малки групи, и на гражданите като индивидуални потребители; мисията й е насочена към реализиране на основното право на гражданите за равен достъп до информация, гарантиране на идейно и мисловно многообразие в обществото чрез отразяване на различните идеи и убеждения във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика – арг. чл. 6, ал.3, т.3 ЗРТ, чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал.1 Конституцията на РБ. Именно с оглед на това и в чл. 6, ал. 2 ЗРТ са изрично регламентирани специфични изисквания към програмните характеристики на БНР като национална обществена медия, които трябва да съблюдава при осъществяване на дейността си и мисията по гарантиране на основните комуникационни права на гражданите. Постигането на посочените цели и спазването на специфичните изисквания към програмите на БНР няма как да са обусловени от пазарната конюнктура, нито да преследват основно печалба. Изрично БНР, ведно с Българската национална телевизия, са определени в самия закон като обществени доставчици на радио, съответно на аудио-визуални медийни услуги, различни от търговските доставчици – чл. 6 ЗРТ.
Следователно целта, с която е създадено БНР, неговата обществена роля и възложена мисия, както и преследваните от него търговски и стопански интереси, включително начинът, по който се формира бюджетът му и основните източници на финансиране, го определят не като стопански субект, който има своя пряка цел постигане на печалба. Обстоятелството, че част от приходната част на приетия от Народното събрание на Република България самостоятелен бюджет на БНР, включен в единния Републикански бюджет, се формира и чрез частни финансови източници – реклами и спонсорство, не превръща обществената масмедия в търговско предприятие, чиято основна задача е постигане на търговска, стопанска печалба. Осъществяването на посочената стопанска дейност не представлява пряко намерение и обществено стремление на националната обществена медия, а само една, макар и незначителна, финансова възможност за финансиране на съществената, целевата дейност на БНР. Практически всяко юридическо лице е страна и по гражданско-правни сделки, но само това обстоятелство не го превръща в стопански субект.
В заключение, БНР не може да се определи като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ. Нормата не може да се тълкува разширително, като нито нормативният акт, нито практиката признават „предприятие в широк смисъл“, даващо право на работодателя за уволнение на разглежданото основание.“
Доколкото в процесния случай страна по спора/работодател/ е БНТ и с оглед обстоятелството, че статута му е идентичен с този на БНР, съгласно ЗРТ, обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора на процесуалния представител на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 1433 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2653/11.4.2019 г. по гр.д.№1343/2019 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ – гр. София, ул.“Сан Стефано“ №29 да заплати на адвокат М. А. А. от САК, ЕГН [ЕГН],, със служебен адрес: [населено място], [улица],, ет.3, сумата от 1433/хиляда четиристотин тридесет и три/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. В. М., на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: