О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
Гр.София, 14.01.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 405 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б., гр. С. срещу определение № 74/21.11.2008г. по т.д. № 632/2008г. на Върховния касационен съд, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК на влязлото в сила решение от 28.05.2005г. по гр.д. № 4990/2003г. на Софийския градски съд за оставяне в сила на решение от 14.08.2003г. по гр.д. № 12264/2002г. на Софийския районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът “П” АД, гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС е приел, че молбата за отмяна на К. И. Б. е просрочена. На основание на разпоредбата на чл.305, т.4 от ГПК съдът е изчислил срока за подаване на молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК – от датата на влизане в сила на последното от противоречащите си решения, а именно на решение от 13.11.2006г. по гр.д. № 3782/2005г. на Софийския районен съд. Изложени са съображения, че стабилитетът на съдебното решение е настъпил с постановяването на определение № 110/27.04.2007г. по ч.т.д. № 98/2007г. на ВКС, І т.о., с което е оставена без уважение частната жалба на “П” АД срещу разпореждането от 16.03.2007г. по гр.д. № 356/2007г. на Софийския градски съд за връщане на въззивната жалба на банката.
Според частния жалбоподател срокът за подаване на молбата за отмяна следва да се изчисли от датата на постановяване на решението от 15.04.2008г. по т.д. № 146/2007г. на ВКС, ТК, 5-членен състав, до която дата не е било установено, че решението от 13.11.2006г. по гр.д. № 3782/05г. на СРС е влязло в сила. Твърди, че във всички останали актове на съдилищата не е бил третиран въпросът за влизане в сила на решението, а определение № 110/27.04.2007г. по ч.т.д. № 98/07г. на ВКС не му е било известно, включително било е укрито от него.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Съгласно чл.219 от ГПК /отм./ съдебните решения влизат в сила след изтичане на срока за обжалването им, ако не са обжалвани, или след влизане в сила на определението за прекратяване на въззивното, респ. касационното производство, ако е постъпилата жалба е върната.
В случая, решението от 13.11.2006г. по гр.д. № 3782/05г. на СРС е обжалвано с въззивна жалба от “П”АД и е образувано гр.д. № 356/07г. пред Софийския градски съд. Разпореждането от 16.03.2007г. за връщане на въззината жалба е влязло в сила от датата на постановяване на определение № 110/27.04.2007г. по ч.т.д. № 98/2007г. на ВКС, ТК, І о., с което е оставена без уважение частната жалба на банката. Посоченото определение не е подлежало на обжалване и е влязло в сила от датата на постановяването му, без на страните да се изпращат съобщения.
По гр.д. № 356/06г. на СГС е постъпила молба за възстановяване на срока за обжалване и делото е изпратено на СРС за произнасяне по постъпилата молба на банката. Липсват данни по делото определението от 18.03.2006г. по гр.д. № 3782/05г. на СРС, с което е отхвърлена молбата за възстановяване на срока за обжалване на решението, да е влязло в сила.
Разглеждането по същество на молба за възстановяване на срок по реда на чл.37 от ГПК /отм./ предполага проверка от съда на факта на пропускане на срока, чието възстановяване се иска. Когато искането е за възстановяване на срок за обжалване, пропускането на срока е налице ако е влязъл в сила съдебният акт за връщане на подадената жалба. При постъпили частна жалба срещу определение /разпореждане/ за връщане на въззивна жалба и молба за възстановяване на срока за обжалване, молбата по чл.37 от ГПК /отм./ се разглежда след влизане в сила на определението за връщане. Ако това определение бъде отменено по реда на инстанционния контрол, то срокът не е пропуснат и молбата по чл.37 от ГПК /отм./ се явява без предмет. Ако определението за връщане на въззивната жалба влезе в сила, то при уважаване на молбата по чл.37 от ГПК /отм./ се възстановява висящността на въззивното производство. Но отхвърлянето на молбата по чл.37 от ГПК /отм./ не променя момента на влизане в сила на първоинстанционния съдебен акт – от датата на влизане в сила на определението за връщане на въззивната жалба.
В този смисъл, произнасяйки се частната жалба на К. Б. срещу определението от 30.05.2007г. по гр.д. № 356/06г. на СГС за изпращане на делото на СРС за разглеждане на молбата по чл.37 от ГПК /отм./, в определение № 409/01.10.2007г. по ч.т.д. № 350/07г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отд. и в определение № 191/04.12.2007г. по ч.т.д. № 218/2007г. на ВКС, ТК, 5-членен състав, ВКС не е коментирал датата на влизане в сила на решението от 13.11.2006г. по гр.д. № 3782/05г. на СРС. Посоченият въпрос не е бил предмет на образуваните производства. В тези актове е разглеждана единствено допустимостта на частната жалба срещу определението от 30.05.2007г. Абсолютно несъстоятелно е и твърдението, че съставът на СГС ІV Д отд. е укрил от частния жалбоподател определение № 110/27.04.2007г. по ч.т.д. № 98/07г. на ВКС, предвид на извършените процесуални действия в с.з. на 30.05.2007г. – изпращането на делото на СРС за разглеждане на молбата по чл.37 от ГПК /отм./.
Решение № 16/15.04.2008г. по т.д. № 146/07г. на ВКС, ТК, 5-членен състав е постановено по молба на ЕТ “К” за отмяна на влязло в сила решение № 632/17.04.2003г. по гр.д. № 7/2003г. на ВКС, V г.о. за откриване на производство по несъстоятелност. В съдебния акт е коментирано решението от 13.11.2006г. по гр.д. № 3782/05г. на СРС, представено като основание на молбата за отмяна. Независимо от това, дори и според разбиранията на частния жалбоподател, че посоченото решение е първия акт, в който е прието, че решението по гр.д. № 3782/05г. е влязло в сила, то констатацията на съдебния състав не променя законовите правила относно влизането в сила на решенията по чл.219 от ГПК /отм./. На следващо място, нормата на чл.305, т.4 от ГПК свързва изчисляването на срока за подаване на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК с влизане в сила на решението, т.е. съгласно разпоредбите на чл.219 от ГПК /отм./, респ. чл.296 от ГПК. Моментът на узнаването от страната за решението или констатацията от съдебен орган по друго дело за влязлото в сила решение, са ирелевантни за определяне на началото на срока за депозиране на молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК.
При тези данни решението от 13.11.2006г. по гр.д. № 3782/05г. на СРС е влязло в сила на 27.04.2007г., а молбата за отмяна е постъпила на 13.05.2008г., поради което същата е просрочена. Обжалваното определение № 74/21.11.2008г. по т.д. № 632/08г. на ВКС, ТК, І отд. за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна на К. Б. е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 74/21.11.2008г., постановено по т.д. № 632/2008г. от Върховния касационен съд, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.