Определение №25 от 40199 по ч.пр. дело №21/21 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
            О          П        Р         Е         Д         Е         Л        Е        Н       И        Е
 
                                                            №  25
 
                                               ГР. София,  21.01.2010 г.
 
 
                        Върховният касационен съд  на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.01.10 г. в състав:
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА
                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №21/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
 
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Т. срещу въззивното определение на Апелативен съд Велико Търново /АС/ по ч.гр.д. №693/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване производството по заведения от касатора иск с пр. осн. чл.65, ал.1 от СК, отм.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу въззивно определение по чл.274, ал.3,т.1 от ГПК и е допустима.
Налице е и соченото от касатора основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК: въпросът за характера и действието на нормата на чл.65,ал.1 от СК, отм., респ. на чл.107, ал.1 от СК от 2009 г. е от значение за реализиране на правото на ищцата, предявено с личния й конститутивен иск и за точното прилагане на закона – поради скорошното влизане в сила на новия СК, въпросът не е застъпен и разрешен в съдебната практика.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна:
За да прекрати производството по иска с пр. осн. чл.65 от СК, отм., въззивният съд е приел, че с влизане в сила на СК от 2009 г. са променени предпоставките за завеждане и уважаване на иска. Нормите на чл.65, ал.1 от СК, отм. и на чл.107, ал.1 от СК са с процесуален характер и уреждат предпоставките за допустимост на търсената искове защита; те имат незабавно действие по всички висящи производства, при липса на изрична преходна разпоредба за довършването им по стария ред. С новата уредба по чл.107, ал.1 от СК прекратяване на осиновяването в хипотеза на смърт на осиновителите при пълно осиновяване може да търси само осиновеният, който не е навършил пълнолетие. Ищцата в случая е пълнолетна и не е легитимирана да води иска.
Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни: нормите на чл.65, ал.1 от СК и отм. и чл.107, ал.1 от СК са материалноправни – създават потестативно право, което се предявява с личен конститутивен иск и последната няма обратно действие. Допустимостта и основателността на иска се преценяват съобразно материалния закон, действащ към деня на осъществяване на фактите, на които се основава искът.
Въззивното определение е неправилно , следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния окръжен съд, за продължаване съдопроизводствените действия.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновски апелативен съд по ч.гр.д. №693/09 г. от 2.12.09 г.
ОТМЕНЯ това въззивно определение.
Връща делото на Окръжен съд Велико Търново за продължаване съдопроизводствените действия по иска с пр. осн. чл.65, ал.1 от СК, отм..
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top