4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
гр. София, 11.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОНКА ЙОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 993 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт А. Б. Й. срещу определение от 22.11.2011г. по в. т. дело № 398/2011г. на Апелативен съд В., търговско отделение в частта, с която е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за незаконосъобразност поради това, че не са изпълнени изискванията за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – възражението на въззивника за наличие на „измама” в отношенията – предмет на спора, е гражданскоправно; не съществуват данни или доказателства, сочещи към извод за измама при подписване на процесния запис на заповед; твърденията на страната за наличие на престъпни обстоятелства не е основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК; въззивникът не е направил своевременно възражение за унищожаемост на записа на заповед поради подписването му при измама и същото е недопустимо като преклудирано; извършването на проверка в досъдебна фаза не е основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото не се съдържат данни за извършено престъпление. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд В. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответницата по частната жалба В. Б. Д. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. Л. оспорва частната жалба и поддържа становище, че определението е правилно, законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения. Релевира доводи, че установяването на престъпното обстоятелство измама при авалирането на записа на заповед е от значение за основателността на иска по чл. 422 ГПК, същото не може да бъде установено инцидентно в гражданското производство, а само по реда на НК и НПК в отделно наказателно производство. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Въззивното производство пред Варненски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на ответниците [фирма], [населено място] и Н. П. С. от [населено място], към която се е присъединила ответницата В. Б. Д. от [населено място], срещу решение № 219/11.03.2011г. по т. дело № 14/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е признато за установено между страните на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземане на [фирма], [населено място] – кредитор по издадената в негова полза по ч. гр. дело № 11575/2009г. на Варненски районен съд заповед за изпълнение № 6059/03.11.2009г., за сумата 40 000 лв. по запис на заповед, издаден на 18.02.2009г. в [населено място] от [фирма], [населено място], авалиран от Н. П. С. и В. Б. Д. с падеж 01.10.2009г. и предявен за плащане на 01.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2009г. до окончателното й плащане и са присъдени разноски.
Въззивният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, като е приел, че са налице изискуемите предпоставки – в отговора си пред първата инстанция В. Д. е направила възражения за унищожаемост поради измама; освен твърденията на страната, е започнала предварителна проверка по преписка с вх. № 19803/2011г. по описа на ОД на МВР – В. за престъпление по чл. 209 – чл. 212 НК срещу Н. П. С. и др.
В тази връзка пред въззивната инстанция е представено писмо рег. № 48258/21.11.2011г., издадено от Областна дирекция на МВР – В., сектор „Противодействие на икономическата престъпност”, Отдел „Криминална полиция”, от което се установява, че по преписка вх. № 19803/2011г. по описа на ОС на МВР – В., образувана по тъжба на В. Б. Д. срещу Н. П. С., Росица Т. К., Д. П. Д. и Росица К. Г. с оглед данни за престъпление по чл. 209 – чл. 212 НК, се извършва предварителна проверка и същата не е приключила. Представено е и постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.09.2011г. на Районна прокуратура В. № 3362/2010г., с което е прекратено ДП № 1102/2010г. по описа на ІІІ РУП ОД МВР – В., водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 315, връзка с чл. 309, ал. 2 НК.
За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, е необходимо при разглеждане на гражданското дело да се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор. Предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], Н. П. С. и В. Б. Д. иск са правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК е за признаване за установено съществуването на вземане на [фирма], [населено място] срещу ответниците по издадената в негова полза по ч. гр. дело № 11575/2009г. на Варненски районен съд заповед за изпълнение № 6059/03.11.2009г. за сумата 40 000 лв. по запис на заповед, издаден на 18.02.2009г. в [населено място] от [фирма], [населено място], авалиран от Н. П. С. и В. Б. Д. с падеж 01.10.2009г. и предявен за плащане на 01.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2009г. до окончателното й плащане.
Представените писмо рег. № 48258/21.11.2011г. на ОД на МВР – В. и постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.09.2011г. на Районна прокуратура В. № 3362/2010г. не доказват наличие на разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване ще има значение за изхода на спора. В посоченото писмо не са отразени конкретните обстоятелства във връзка с наличието на данни за престъпление по чл. 209 – чл. 212 НК, поради което не може да се установи предметът на досъдебното производство и връзката му с исковото производство и направените от ответниците по иска в срока по чл. 370 ГПК възражения. Относно пр. преписка № 3362/2010г. на Районна прокуратура В. и ДП № 1102/2010г. по описа на ІІІ РУП ОД на МВР – В.: от една страна, посочените прокурорска преписка и досъдебно производство не са послужили като основание за спиране на производството пред въззивния съд, а от друга страна, прекратяването на наказателното производство обосновава извод за липса на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице данни за разкрити престъпни обстоятелства, от чието установяване зависи решаването на правния спор, то не са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно обжалваното определение трябва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 22.11.2011г. по в. т. дело № 398/2011г. на Апелативен съд В., търговско отделение в частта, с която е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд В. за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.