3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№25
гр. София,10.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 1664 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 325 от 11.12.2013г. по в.т.д. № 270/2012г. на Апелативен съд- В. Т., с което е потвърдено решение № 164/ 25.06.2012г. по т.д. № 272/ 2011г. на Русенски окръжен съд за признаване за установено по отношение на ТБ [фирма], [фирма] и [фирма], на основание чл.464 ГПК, че не съществува вземане на [фирма] към [фирма] на стойност от 78 000 лева по договор за отговорно пазене на кораб /опазване, съхраняване, надзор и пристанищна такса на м/к „А.”/, сключен на 01.10.2010г. между [фирма] и [фирма] и по споразумение към същия договор с нотариална заверка на подписите на 11.07.2011г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, а [фирма] е присъединен взискател по изп.дело № 1341/ 2010г. по описа на ЧСИ И. Х., [населено място].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е извел правния интерес на ТБ [фирма] от завеждането на пасивно субективно съединените отрицателни установителни искове по чл.464 ГПК срещу [фирма] и [фирма], от обстоятелствата, че по изп.дело № 1341/ 2010г. по описа на ЧСИ И. Х., рег. № 832 на КЧСИ, с район на действие Русенски окръжен съд, с взискател, ТБ [фирма], и длъжник, [фирма], е присъединен [фирма] за вземане срещу [фирма] в размер на 78 000 лева, която сума произтича от възнаграждение по договор за опазване, съхранение и надзор над кораб „А.”; вземането е разпределено на ред-втори /чл.53 и чл.54 „ а” и б.”б” К./; ползва се с предпочитително удовлетворяване от посочените в чл.55 К. имущества, поради което при разпределението на получената при публичната продан на м/к „А.” продажна цена [фирма] предпочитателно е удовлетворен за вземането си, оспорено от банката- взискател. Решаващият състав е приел, че в полза на касатора, [фирма], не съществува вземане по договора за отговорно пазене на кораб „А.” и споразумението към него, тъй като те са нищожни, поради заобикаляне на закона и поради привидност. Въззивният съд се е аргументирал с липсата на притежавани от [фирма]: плавателно устройство – потон /индивидуализиран в договора/, определено корабно място, регистрация като пристанищен оператор или друга регистрация в ИА „Морска администрация” – Дирекция Р. и на специалисти със специфична квалификация за осъществяването на дейността по договора. Посочено е, че за целия период на действие на „договора” [фирма], не е издал нито една фактура за извършената услуга, каквито е издавал месечно на други свои клиенти. Апелативният съд се е позовал и на факта, че при извършения опис на кораба от ЧСИ на 01.10.2010г. е присъствал само представител на собственика на кораба, собственик и на потона към този момент, но не и представител на „пазача” на кораба, с което са заобиколени разпоредбите на чл.470 – чл.472 ГПК. Изложени са мотиви, че за привидността на договора не е задължително той да е сключен между свързани лица, като за нея може да се съди от всички последващи договора действия, които са насочени към получаване изцяло на продажната цена от публичната продан на кораба от [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е бащата на едноличния собственик на длъжника в изпълнителното производство.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за наличие на евентуална недопустимост на решението, поради обявяване на нищожността на сделката на непредявено основание- заобикаляне на закона. С исковата молба не е предявен иск по чл.26 ЗЗД за обявяване на нищожност на договора на и споразумението към него, а за установяването на несъществуване на вземане, като въпросът за нищожността на договора е въведен в обстоятелствената част на сковата молба по чл.464 ГПК като преюдициален.
Всички, посочени от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, въпроси са свързани със заобикалянето на закона, като основание за нищожност на договора, а именно: налице ли е такова при липса на законовоустановен запрет, респ. нарушаване на норми от императивен порядък; има ли заобикаляне на правилата на чл.470 и чл.471 ГПК, ако назначеният за пазач собственик си е послужил с трето лице, което е наел да пази и охранява, оставената му за пазене вещ; заобикаля ли се закона, ако страната по договора за отговорно пазене на кораб е лице, което не е имало определено корабно място и не е регистрирано в ИА „Морска администрация? Макар тези въпроси да са намерили разрешение в атакувания съдебен акт, отговорът на същите не може да се отрази на крайния изход на спора, тъй като, видно от решаващите мотиви на въззивната инстанция, същата е извела нищожността на договора и споразумението към него и въз основа на тяхната привидност при условията на абсолютна симулация, във връзка с която липсват формулирани въпроси от жалбоподателя. С оглед недоказването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, не следва да бъдат обсъждани релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 от 11.12.2013г., постановено по в.т.д. № 270/2012г. на Апелативен съд – В. Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.