7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
София, 07.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4215 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Е. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, постановено на 14.12.2012г. по гр.д.№200/2012г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която по реда на чл.30 ЗН е възстановена запазената част на Я. Н. К. от наследството на В. С. К., починала на 11.06.2008г. в размер на 26513.63/106054.50 ид.части, накърнена от В. С. К. със завети, направени от нея в полза на П. Я. К. и З. Е. Г. със саморъчно завещание от 14.08.1998г., обявено на 23.06.2008г. като П. Я. К. и З. Е. Г. са осъдени да заплатят на Я. Н. К. общо сумата 25362.84лв. /или по 12681.37лв. всеки един от тях/, представляваща стойността на запазената част на Я. Н. К. от наследството на В. С. К. на основание чл.36, ал.2 ЗН вр. чл.36, ал.1 ЗН, както и в частта, с която е допусната делба на апартамент №30, находящ се в [жилищен адрес] [населено място],[жк], [улица] /бивша “Т. А./ между Я. Н. К. с дял от 2/8 ид.части, П. Я. К. с дял от 3/8 ид.части и З. Е. Г. с дял от 3/8 ид.части.
С определение №529/29.10.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за начина , по който следва да бъде извършено възстановяване на запазената част от наследството, ако претендиращият възстановяването наследник участва в делбеното производство и с друг дял от същия имот и може ли да намери приложение в тази хипотеза разпоредбата на чл.36 ЗН.
К. поддържа,че обжалваното решение е неправилно ,тъй като неправилно е определил размера на запазената част на Я. К., което произтича от неправилното определяне на идеалните части от имота, представляващи съпружеска имуществена общност, неправилно е определена стойността на имота към момента на възлагането му в дял на В. К. с решението, постановено по гр.д.№3702/1972г. Поддържа също така, че в частта, с която е осъдена да заплати на Я. Н. К. стойността на запазената му част от имота решението е недопустимо, тъй като Я. Н. К. не е претендирал заплащане стойността на запазената му част, а е сезирал съда с иск за възстановяване на запазената му част от имота в качеството му на наследник на В. С. К., като освен това е поискал и делба на имота. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение в съответствие със законовите разпоредби, а при установяване на съществени процесуални нарушения делото да бъде върнато за повторно разглеждане от друг състав на СГС.
Ответникът по касационна жалба Я. Н. К. не изразява становище.
Съделителят П. Я. К. не изразява становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
В обжалваното решение е прието, че процесният апартамент е придобит от Я. Н. К. и наследодателката В. С. К. в режим на съпружеска имуществена общност – имотът е поставен в дял на В. К. с решение по извършване на делбата, влязло в сила по време на брака. Прието е, че придобитият в режим на съпружеска имуществена общност дял следва да бъде определен с оглед размера на обезщетението, определено от съда, което е платено по време на брака от В. К. на бившия й съпруг за възлагането на имота, като останалата част представлява нейно лично имущество.
По претенцията за възстановяване на запазената част от наследството е прието, че по правилата на чл.29 ЗН когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като в тези случаи разполагаемата част при две деца е 1/3 ид.част от наследството и в тези рамки наследодателят може да се разпорежда. В случая е прието, че запазената част на преживелия съпруг е накърнена с извършеното от наследодателката завещателно разпореждане. Изложени са съображения, че намалението е дотолкова, доколкото е необходимо, за да бъде допълнена запазената част на наследниците по закон и до такава сума, до каквато е установено, че е достатъчно за допълване на запазената част. Прието е, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.36 ЗН по съображения, че реално отделяне на част от имота, която да съответства на запазените части на страните е невъзможно, както и че не е налице хипотезата на чл.36, ал.2 ЗН, тъй като стойността на завещания имот надвишава разполагаемата част и запазената част на заветника, взети заедно. С оглед на това е прието, че имотът, предмет на завещанието, следва да бъде върнат в наследството на В. К., а ответниците бъдат осъдени да заплатят на Я. К. паричната равностойност на запазената му част от наследството по цена, пресметната към настоящия момент, а вещно-прехвърлителното действие на завещанието в размер общо на ? ид.части или по 3/8 ид. части за всеки заветник, да бъде зачетено изцяло на основание чл.36, ал.2 вр. ал.1 ЗН.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че когато претендиращият възстановяване на запазена част наследник притежава на самостоятелно основание дял от имота, предмет на завещателното разпореждане или дарение, с което поддържа, че е накърнена запазената му част от наследството, разпоредбата на чл.36 ЗН не може да намери приложение. Възстановяването на запазената част в този случай следва да бъде извършено или в проста дроб /ако предметът на завета или дарението изчерпва масата по чл.31 ЗН/ или чрез определяне на частта, необходима за допълване на накърнената запазена част чрез съотнасяне на съответстващата й част от стойността на имота към цялата му стойност.
Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.36 ЗН намира приложение само ако всички наследници с право на запазена част са поискали нейното възстановяване и не притежават дял от имота на друго основание. Целта на разпоредбата е заветникът или надареният да задържи в патримониума си целия имот, предмет на разпореждането и делба на същия да не се извършва, респ. целият имот да бъде върнат в наследството и да бъде поделен между всички призовани към наследяване лица по правилата на чл.5-9 ЗН. Ако наследодателят приживе е притежавал само идеална част от имота, с която се е разпоредил посредством дарение или завещание, такава възможност обективно не съществува – дори да бъде постановено заветникът или надареният да задържи изцяло предмета на извършеното от наследодателя разпореждане, имотът ще остане съсобствен между него и притежаващото на самостоятелно основание дял от него лице, което претендира възстановяване на запазената си част. Заплащането на запазената част при задържане на имота в хипотезата на чл.36, ал.1 ЗН има за цел окончателно уреждане на отношенията и изключва възможността за извършване на последваща делба. Заплащането на разполагаемата част пък е допустимо само когато в наследството се връща целия имот и поделянето му се извършва при дяловете, определени по правилата на чл.5-9 ЗН. Само по този начин може да бъде постигнато установеното в закона съответствие между правата на лицата, имащи право на запазена част от наследството и волята на наследодателя.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
Неоснователно е оплакването, че решението е недопустимо в частта, с която З. Е. Г. и П. Я. К. са осъдени да заплатят на Я. Н. К. стойността на запазената му част от наследството.
Начинът, по който следва да бъде извършено възстановяването, се обуславя от обстоятелството какво имущество се включва в наследството, колко дарствени или завещателни разпореждания е извършил наследодателя и дали същите са последователни или са извършени едновременно, колко лица имат право на запазена част и дали всички за предявили искане за нейното възстановяване, възможно ли е част от подарения или завещан имот да бъде отделена, за да се допълни запазената част. При предявяване на искането наследникът, който твърди, че запазената му част е накърнена с извършените от наследодателя завещателни и дарствени разпореждания не е длъжен да посочи начина, по който следва да бъде извършено възстановяването, а дори и да го посочи, съдът е длъжен да формира крайния си извод с оглед всички установени по делото и имащи значение за начина на възстановяване факти. Тази преценка касае правилността на решението, а не неговата допустимост, тъй като се извършва в рамките на заявеното искане. В случая обаче извършената от въззивния съд преценка за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част на Я. Н. К. от наследството на В. С. К. е неправилен – както вече беше отбелязано, разпоредбата на чл.36 ЗН не може да намери приложение, ако отделянето на част от имота, предмет на завета, не може да се извърши удобно, както е в настоящия случай.
Неправилно също така въззивният съд е извършвал преценка за основателността на предявения по реда на чл.30 ЗН иск чрез съпоставяне на стойността на разполагаемата част и стойността на предмета на разпореждането – по делото не е установено наследодателката В. С. К. да е притежавала към момента на смъртта си друго имущество, освен предмета на завещателното разпореждане и не се твърди да е налице принос за увеличаване на наследството по смисъла на чл.12, ал.2 ЗН, нито в полза на Я. К. приживе наследодателката да се е разпоредила със свое имущество чрез дарение или завет. Когато завещаното или подарено имущество изчерпва изцяло наследството и не се поддържа да е налице принос за увеличаване на наследството, нито извършено в полза на предявилото иска лице дарение или завет, следва да се приеме, че е налице накърняване на запазената част на лицето от кръга на посочените в чл.28 ЗН и възстановяването на запазената част да бъде извършено с оглед определения в чл.29 ЗН размер на запазената част. Остойностяването на запазената и разполагаема част, както и на разпореденото имущество се извършва по реда на чл.31 ЗН само ако в наследството са останали и други имущества, от които претендиращото възстановяването лице може да получи съответна част, с която да допълни запазената, както и ако се извършва приспадане на направени в негова полза дарения или завети, за които също се приема, че допълват запазената му част.
Определянето на запазената част в настоящия случай следва да бъде извършено на основата на размера на притежаваната от наследодателката идеална част от имота, предмет на разпореждането, към момента на нейната смърт.
Апартаментът, предмет на завещателното разпореждане, е придобит от В. К. по време на брака й с Я. К. по силата на съдебно решение по извършване на делба, постановено на 02.03.1973г. по гр.д.№3702/1972г. по описа на Софийски районен съд, ІV-ти район, 4 състав, с което имотът е поставен в неин дял по реда на чл.288, ал.2 ГПК/отм./. За уравнение на дяловете В. К. е осъдена да заплати на съделителя Е. Г. сумата 2954.51лв. като стойността на имота възлиза общо на 8576лв. В подобна хипотеза съпружеска имуществена общност възниква само за онази част от имота, чиято стойност е заплатена по време на брака /т.3 на ППВС №5/31.10.1972г./. В случая по време на брака е заплатена стойността на 2954.51/8576 ид.части от имота, за която следва да се приеме, че е придобита от В. К. и Я. К. в режим на съпружеска имуществена общност. Останалата част от имота или 5621.49/8576 ид.части е представлявала лично имущество на В. К.. Със смъртта на В. К. е прекратена и съпружеската имуществена общност като делът на преживелия съпруг и наследственият дял са равни или по 1477.25/8576 ид.части. В наследството следователно се включват 7098.74/8576 ид.части от имота, от които запазената част на Я. К. възлиза на ? от наследственото имущество /съгласно чл.29, ал.3 ЗН когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг при две деца разполагаемата част е равна на ? ид.част, т.е. ? ид.части е общо запазената част на преживелия съпруг и двете деца на наследодателката или запазената част на всеки един от наследниците е в размер на ? ид.част от наследството/ или 1774.68/8576 ид.части от имота.
Съделителят Я. К. притежава като дял от прекратената съпружеска имуществена общност 1477.25/8576 ид.части от имота, както и 1774.68/8576 ид.части като възстановена запазена част от наследството. Или общо Я. К. притежава 3251.94/8576 ид.части от имота. С оглед извършеното от наследодателката завещателно разпореждане и след извършеното по реда на чл.30 ЗН възстановяване на запазената част на Я. К. следва да се приеме, че съделителите П. К. и З. Г. притежават по 2662.03/8576 ид.части от имота.
Обжалваното решение е неправилно и по реда на чл.293, ал.2 ГПК следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като бъде възстановена запазената част на Я. Н. К. от наследството на В. С. К. в размер на 1774.68/8576 ид.части от имота като бъдат намалено извършеното от наследодателката завещателно разпореждане и делбата бъде допусната при квоти 3251.94/8576 ид.части за Я. Н. К. и по 2662.03/8576 ид. части за П. Я. К. и З. Е. Г..
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, постановено на 14.12.2012г. по гр.д.№200/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Я. Н. К. от наследството на В. С. К., починала на 11.06.2008г. в размер на 1774.68/8576 ид.части като НАМАЛЯВА с 887.34/8576 ид.части завета, извършен от В. С. К. в полза на П. Я. К. със саморъчно завещание от 14.12.1998г. и с 887.34/9576 ид.части завета, извършен от В. С. К. в полза на З. Е. Г. със саморъчно завещание от 14.12.1998г.
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на апартамент №30, находящ се в блок 3, вход Б, ет.6, [населено място],[жк], [улица] /бивша “Т. А.”/, състоящ се от две стаи, кухня с бокс и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 68.90кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, [улица]/бивша “Т. А.”/, Н. и Ц. П., юг-двор, Д. и П. С., ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, юг-двор, командно помещение, Н. К. Н., заедно с 2.11% ид.части от общите части на сградата, построена върху държавна земя в[жк],гр.София,
между съделителите: Я. Н. К., П. Я. К. и З. Е. Г.,
при квоти: 3251.94/8576 ид.части за Я. Н. К., 2662.03/8576 ид. части за П. Я. К. и 2662.03/8576 ид.части за З. Е. Г..
На основание чл.78, ал.3 ГПК осъжда Я. Н. К. да заплати на З. Е. Г. сумата 160.00лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: