5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
София, 21.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4356/2013 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1802 от 15.11.2012 г. по т. д. № 3491/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав решение от 10.07.2012 г. по т. д. № 5213/2011 г. С първоинстанционния акт е отхвърлена молбата на дружеството-касатор за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място].
К. моли за отмяна на въззивното решение като неправилно. Счита за необоснован и в противоречие със закона изводa за неоснователност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като твърди, че същият е формиран единствено на база посочените в счетоводната експертиза коефициенти за обща и бърза ликвидност към 31.12.2010 г. и 31.12.2011 г., които са над „единица”, без да са отчетени и другите факти, имащи значение при преценката относно платежоспособността на ответното дружество и по-конкретно: наличието на публични задължения, удостоверено от приложеното, но необсъдено, удостоверение от НАП; трайната тенденция за спиране на плащанията, сочеща на обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни задължения, в т. ч. и задължението към [фирма], [населено място]; доколко неплащането се дължи на временни затруднения и дали с наличните си активи длъжникът може да покрие своите задължения без опасност за кредиторите. Според касатора, съдът не е взел предвид, че наличните парични средства на ответното дружество са в размер само на 2 000 лв. и че неговите краткотрайни активи се изчерпват единствено с вземанията му, възлизащи през 2011 г. на сумата 242 000 лв., без да обсъди и анализира какво всъщност се крие зад това число и дали тези активи могат да бъдат реализирани в кратък срок, за да се осигури достатъчна наличност от средства за погасяване на задълженията. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснато процесуално нарушение /чл. 235, ал. 3 ГПК/, изразяващо се в отказа на въззивната инстанция да назначи повторна експертиза със задача да даде заключение за икономическото състояние на длъжника към настоящия момент, необходимостта от която е обоснована с изминалия достатъчно дълъг период от време /около 6 месеца/ от датата на изготвянето на заключението в първоинстанционното производство.
С определение № 366 от 03.06.2013 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: При преценката относно наличието на неплатежоспособност достатъчно ли е съдът да вземе предвид единствено някои от показателите на счетоводните стандарти или трябва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 05.03.2013 г.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е основателна.
За да потвърди първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма], [населено място] за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника [фирма], [населено място], въззивният съд е счел за недоказано твърдението на молителя за настъпила неплатежоспособност на същия. С оглед данните от заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-икономичека експертиза, в което е констатирано, че коефициентите на обща и бърза ликвидност към 31.12.2010 г. и 31.12.2011 г. са над „единица”, решаващият състав е преценил, че ответното дружество е в състояние да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи, макар към 31.12.2011г. размерът на текущите му задължения многократно да превишава общия размер на наличните парични средства и краткосрочните финансови активи. Като неоснователно в тази връзка е счетено становището на молителя, че неплатежоспособността е фактическо състояние, изразяващо се в липса на налични парични средства, с които длъжникът да изпълни изискуемите си задължения по търговски сделки. В подкрепа на извода за липса на неплатежоспособност съдът е посочил и факта /установен от вещото лице/, че за 2010 г. и 2011 г. дружеството е реализирало печалба от дейността си, поради което показателите за рентабилност са положителни величини.
Настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно.
Съобразно практиката на ВКС, част от която е цитирана и в определението за допускане на касационното обжалване, при преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. В случая въззивният съд е приел за достатъчно доказателство за липса на неплатежоспособност на ответния търговец обстоятелството, че за две от годините от изследвания период – за 2010 г. и 2011 г. – коефициентите за обща и бърза ликвидност са на стойност над „единица”, без обаче да извърши задълбочен анализ на всички останали установени по делото факти. По-конкретно, решаващият състав не е отчел, че активите на ответника се изчерпват само с неговите вземания, които през всяка от годините са се увеличавали като размер, както и данните от заключението на експертизата, че единственият друг актив е лек автомобил на стойност 17 000 лв., който, по данни на управителя на дружеството, вече е продаден. Не е обсъдено и обстоятелството, доколко тези вземания са събираеми, с оглед преценката дали същите представляват имущество, достатъчно за покриване задълженията на длъжника, без опасност за интересите на неговите кредитори. В нарушение на разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, въвеждаща засилено служебно начало за всяка от фазите на производството по несъстоятелност, в т. ч. и при разглеждане на молбата за откриването му, съдът не е проявил активност за установяване на факти и за събиране на доказателства, които са от значение за решаването на въпроса относно наличието на неплатежоспособност на ответника и съответно за момента на настъпването й. Такива факти са размерът и изискуемостта на задълженията на ответното дружество; в какъв размер и кога са извършвани плащанията по тях; кога е настъпила изискуемостта на вземанията на длъжника и каква част от същите е събрана. За установяване на посочените факти е следвало да бъде поставена допълнителна задача на допуснатата в първоинстанционното производство икономическа експертиза. Без събирането на доказателства за посочените факти е невъзможно формирането на извод относно обективното икономическо състояние на ответника и съответно за възможността му да погасява задълженията към своите кредитори.
С оглед изложените съображения, постановеното от въззивния съд решение е неправилно и подлежи на отмяна при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, като делото следва да бъде върнато на въззивния съд за събиране на доказателства за посочените факти, включително и чрез допускане на допълнителна експертиза.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно направените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. ал. 1, пр. 3 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1802 от 15.11.2012 г. по т. д. № 3491/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в посочената част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: