ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
София, 22.01. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 2729 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Адвокат Я. като процесуален представител на К. М. Р. от София е предявила касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 07.ІІІ.2008г. по гр.д. № 479/2005г., с което е оставено в сила решението на Софийския РС от 16.ІV.2004г. по гр.д. № 241/2002г. в частта, с която К. Р. е осъден на основание чл.109 от ЗС да не преминава през частта, означена с контура АБВГДА и оцветена в зелено на скицата към заключението на вещо лице от 03.VІ.2002г., с площ 96 кв.м, представляваща част от имот № 2* к.л. № Г* от к.пл. на с. К., м. “Б”, собственост на Д. Н. А., И. Н. Д. , И. Н. П. , И. Н. А. и Н. Н. Д.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос, а именно, че решението на ПК, сега ОСЗГ, № 5396/11.VІ.1999г. не е нищожно, въпреки че е подписано от председател, секретар и двама членове, а разпоредбата на чл.60 ал.4 от ППЗСПЗЗ е изисквала броят на членовете на комисията да е нечетен, в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решения на ВАС по адм.д. № 5320/2002г., № 5141/2003г., № 10768/2003г., № 10767/2003г., № 3573/2004г., решение на А. С П. по адм.д. № 567/2007г., решение на СРС по гр.д. № 1196/1997г. и решение на РС П. по гр.д. № 336/2002г.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че не са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и предвидени в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт, Софийският градски съд е приел, че с решение № 5396/11.VІ.1999г. на П. комисия П. , подписано от председателя и секретаря, на ищците е възстановено правото на собственост в реални граници върху нива от 1879 кв.м, представляваща част от имот № 341 к.л. № Г* в землището на с. К.. Ответникът е собственик на имот пл. № 55, нанесен в същия кадастрален лист. За да стигне до своя имот, ответникът преминава през мястото на ищците с площ 96 кв.м, тъй като няма друг достъп до него. През 2002г. той е поискал от кметството на селото да му се предостави право на преминаване през имота на ищците на основание чл.36 от ЗОСИ, но няма данни това да е сторено, като с писмо от 2008г. на кмета на р-н П. е посочено, че в бъдеще се предвижда изготвяне на план с осигуряване на транспортен достъп до всеки поземлен имот. Съдът е приел при тези обстоятелства, че ответникът преминава през имота на ищците без основание, поради което предявеният негаторен иск е оценен като основателен. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, че ищците не са собственици на процесния имот, тъй като решението на ПК П. е нищожно поради противоречието му с разпоредбата на чл.60 ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията й преди отмяната през 2001г. Според въззивния съд тази разпоредба регламентира от кои лица се състои комисията, а не от кои се подписват решенията. По силата на чл.15 ал.2 т.6 от ЗАП /отм./ е било достатъчно актът да се подпише от председателя и секретаря, което в случая е спазено. Взето е предвид, че понастоящем разпоредбата е отменена и че законодателят не придава правно значение на обстоятелствата, свързани със състава на комисията. Дори по време на действието на нормата на чл.60 ал.4 тя е имала инструктивен, а не императивен характер, поради което нарушаването й не води до нищожност на решението на ПК.
Съгласно чл.280 ал.1 т.2 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата. В разглеждания случай тази предпоставка не е налице. В подкрепа на твърдението си касаторът е представил решения на ВАС, с които не може да се обосновава наличие на противоречива съдебна практика по правоприлагането при разглеждането и разрешаването на спорове по граждански дела. Това е така, тъй като извод за противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК може да обосноват само влезли в сила решения по дела с идентичен или сходен с този по разглежданото дело предмет, каквото не е налице в посочените решения. Представени са и две решения на граждански съдилища, които, обаче, няма данни да са влезли в сила. А противоречива практика по смисъла на закона може да се установи само с решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо по разрешени граждански спорове.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийския градски съд, ІІ “Д” състав, на 07.ІІІ.2008г. по гр.д. № 479/2005г. въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: