О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№25
София, 21.01.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 722 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Г. И. К. от гр. С. чрез процесуалния му пълномощник, срещу въззивно решение № 237/11.02.2008 г. по в. гр. д. № 3325/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 102/17.10.2008 г. по гр. д. № 2207/2007 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 254 ГПК срещу Б. “ДСК” Е. , гр. С..
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в касационната си жалба не е посочил кой е значимият, според него, за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който счита, че е бил решен в противоречие с практиката на настоящата инстанция. Въпреки, че му е било указано изрично да представи изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, той не е маркирал считания за него значим въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като единствено се е позовал на решение № 500/2000 г. по гр. д. №2600/2000 г. ва ВКС, V г. о.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по допускането и основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не сочи кой е конкретния материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с константната практика на ВКС или въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
От изложението би могло да се извлече единствено позоваване на процесуалноправен въпрос, свързан с преценка на събраните доказателства /чл. 188, ал. 1 ГПК (отм)./ и за необоснованост, но подобно твърдение не може да се разглежда в производството по чл. 288 ГПК, тъй като то е въведено като основание за касационно обжалване, но само по себе си не е основание за допускане на обжалване по приложно поле, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
След като жалбоподателят не е посочил основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не би могло да се преценява дали са налице и останалите изисквания по т. 2 на същия текст, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване.
По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на атакуваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, тъй като бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 237/11.02.2009 г. по в. гр. д. № 3325/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: