4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 17.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6024/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З.” Н.” [населено място] срещу решение от №143 от 10.06.2013г по гр.дело № 276/2013г. на Пернишки окръжен съд , с което е потвърдено решение №22 от 22.02.2013г по гр.д № 605/2012г на Радомирски РС по уважен срещу касатора иск за обезщетение на вреди с правно основание чл. 403 ал.1 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, а като негова обосновка се сочат оплакванията в касационната жалба, която в една част има съдържание на изложение.Там е посочено и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Въпросът от процесуално естество е за задължението на окръжния съд да обсъди и анализира всички доказателства по делото ,доводите на страните , да се отнесе критично към доказателствения материал ,а не да приема голословно ,че страната (ответник, жалбоподател) не се е позовала на недоказаност на иска ,така се допуска съществено процесуално нарушение. Като материално правен въпрос се сочи противоречие на решението с разпоредбата на чл. 403 ал.1 ГПК .В касационната жалба са развити доводи ,че отговорността по чл. 403 ал.1 ГПК е невиновна ,причинителят отговаря за вреди ,настъпили в следствие на допуснато обезпечение ,в случая запор върху вземане на кредитора – ищец по изпълнително дело ,но следва да бъде установено по несъмнен начин , че тези вреди са настъпили по причина на твърдяното увреждане.В касационната жалба, която в една част има съдържание на изложение , е изтъкнато основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на решението с ППВС №2/1967г за задълженията на ПОС като въззивна инстанция – не е обсъдил доказателствата и е игнорирал оплакването,че ищецът не е доказал иска си .Ищцовото дружество не е доказало да е търпяло имуществени вреди,защото неговото вземане е било удовлетворено. Въпросът е за точното прилагане на чл. 403 ал.1 ГПК. Приложена е практика на ВКС , включително по реда на чл. 290 ГПК ( реш.451/2010 ІІ г.о , реш.24/2010 гр.д№4744/2008 І г.о, реш.589/2010 д.№1359/2009 І г.о реш.№89/2010 гр.д№535/09 ІІІ г.о ) с общия коментар , че обжалваното решение противоречи на тази практика поради необсъждане на доводите и възраженията на страната , наведени в съдебно заседание и писмена защита ,което е нарушение на процесуалните норми .
Постъпил е писмен отговор от ответната страна , касационната жалба да не се допуска до разглеждане
След преценка Върховен касационен съд счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение
Изтъкнатата от касатора съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК и процесуалноправните въпроси на които е даден отговор с нея : за задълженията на въззивния съд при действието на ГПК(отм) , за доказателстената тежест на ищеца по отношение на обсотятелстата по §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, за съвкупна преценка на доказателствата от съда при необходимост от мотиви по достоверността на доказателство , за процесуалните задължения на въззивния съд , ако възприеме за нечетливо вече прието писмено доказателство и пр., нямат връзка решаващите съображения на Пернишки окръжен съд по обжалваното решение . Както в изложението , така и в жалбата липсва коментар къде защитата вижда съотносимост на разрешените в цитиратата практика правни въпроси към решаващото съображение на въззивния съд , основано на правилата на ограничения въззив и чл. 269 ГПК , според която норма този съд е ограничен от посоченото в жалбата. Нито ППВС №2/1967г , нито приложените съдебни решения от практиката на ВКС съдържат правно разрешение по този обусловил изхода на делото конкретен процесуалноправен въпрос. Въззивният съд в случая е изтъкнал фактически установеното , като ясно е посочил за кои обстоятелства са налице и за кои обстоятелства липсват доказателства – както по отношение на основанието ,така и по отношение размера на иска, изтъкнал е също така кои от обстоятелствата не са били оспорени и съобразно чл. 269 ГПК се е съобразил с ограниченото оплакване на въззивния жалбоподател , че „ищцовото дружество не е доказало да е търпяло имуществени вреди,защото неговото вземане е било удовлетворено” . Въззивният съд е дал оценка на това , че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата и доводите с необходимата задълбоченост, но при конкретното съдържание на оплакването в жалбата е посочил също , че изтъкнатото от жалбоподателя съображение за неправилност на решението е неоснователно ,тъй като правопораждащите факти за вземането не са оспорени , а за правопогасяващи факти, свързани с вземането на кредитора , ответникът – жалбоподател не е ангажирал доказателства (т.е относно твърдението си, че вземането на ищеца е било удовлетворено). При уважен като основателен иск за обезщетение на вреди на основание чл. 403 ал.1 ГПК , без да бил доказван размера им и при конкретното съдържание на оплакването в жалбата , въззивният съд е съобразил правилото на чл. 269 ГПК в съответствие с указанията , даден в ТР №1 от 09.12.2013г ОСГТК на ВКС по прилагането на института. Развиване на оплаквания едва с писмена защита пред въззивната инстанция, ако те не са били посочени във въззивната жалба , не може да има за последица нарушение на процесуалните правила по чл.269ГПК. Конкретен правен въпрос в тази връзка също не е формулиран в изложението Въпросите на касатора са формулирани общо и не са свързани с обусловилото изхода на делото разрешение на въззивния съд, което е по процесуален въпрос , но не този за задълженията му„да обсъди доводите и доказателствата”. Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , в изложението липсва обосновка по него . Общото изтъкване на „прилагането на чл. 403 ал.1 ГПК” също е лишено от конкретност и не отговаря на условията на чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос от съдържателна и формална страна , както те са разяснени при действащия съдопроизводствен ред за допускането на касационното обжалване съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК.Следва да се добави,че по решаващо произнесеният с решението процесуален въпрос за пределите на въззивната проверка, решението на Пернишки окръжен съд е съобразено с вече установената в ТР №1 от 09.12.2013г ОСГТК на ВКС съдебна практика .
Воден от горното ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от №143 от 10.06.2013г по гр.дело № 276/2013г. на Пернишки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .