О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 21.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1259/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Т., чрез пълномощника й адв. М. С., против решението от 11.04.2010 г. по гр.д. № 9072/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г състав, с което е потвърдено решението от 19.06.2009 г. по гр.д. № 17427/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-4 КТ.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника му юрк. П. И.,изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката поддържа- в п. І, че първият материалноправен въпрос, по който СГС се е произнесъл е: налице ли е изяснена фактическа обстановка при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, като в три подточки към него излага оплаквания за нарушения на чл. 193 ал. 1 и чл. 195 ал. 1 КТ и неправилен извод на съда за извършено дисциплинарно нарушение, позовава се на противоречие с решения на районни съдилища, приложени към изложението. Твърди, че вторият материалноправен въпрос, по който СГС се е произнесъл е, че неоснователно е приел, че е извършила нарушението, като в три подточки развива оплаквания, че съдът неоснователно е кредитирал свидетелски показания и е приел, че е без значение дали и други служители са нарушили трудовите си задължения. Сочи, че при разрешаването на тези въпроси СГС е достигнал до изводи, които са в противоречие с изводите на съдилищата по представените съдебни актове. В п. ІІ на изложението поддържа, че процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл СГС е: следва ли да се постанови решение, с което се потвърждава, че дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено правилно на касаторката за допуснато от нея нарушение, изразяващо се в неспазване на вътрешнобанковите процедури и инструкции, ако страната не е доказала изгодните за нея факти съгласно съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК. Поддържа, че доказателствената тежест за установяване законността на уволнението е изцяло на работодателя, в който смисъл е практиката на съдилищата, като се позовава на приложено решение на районен съд и на решение № 1624/28.10. 2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. Твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 154 ГПК. Позовава се и на противоречие с решение № 7/11.03.1985 г. по гр.д. № 199/1984 г. на ОСГК на ВС. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. По начина на поставяне на въпросите в изложението същите имат характер на оплаквания за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила, които са основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Приложените решения на районни съдилища нямат заверка за влизане в сила, а съгласно т. 3 ат ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС невлязли в сила съдебни решения не формират съдебна практика. Посочените в изложението решение на ВКС, ІІІ г.о., и решение на ОСГК на ВС нямат отношение към въпроса за доказателствената тежест за установяване законността на уволнението. Действително трайната и безпротиворечива съдебна практика е в смисъл, че доказателствената тежест за установяване законността на уволнението е на работодателя. Обжалваното решение не е в противоречие с нея по този въпрос. Съдът не е изложил мотиви, че доказателствената тежест е на работника или служителя, а е приел, че дисциплинарното нарушение е доказано. В изложението на касаторката липсва обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 11.04.2010 г. по гр.д. № 9072/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: