3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 16.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 710/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение от 15.01.2014 г., постановено по т. д. № 4384/2012 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С посоченото определение е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за изменение на решение № 2047 от 06.11.2013 г. по т. д. № 4384/2013 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на закона.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Д. на ответника за недопустимост на частната жалба поради необжалваемост на постановеното от Софийски апелативен съд определение са неоснователни, тъй като възможността за обжалване на определението произтича от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователен е и доводът за нередовност на частната жалба поради липса на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С решение № 2047 от 06.11.2013 г. по т. д. № 4384/2012 г. Софийски апелативен съд, 9 състав, е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] и на [фирма] разноски за въззивното производство в размер съответно на 1 625 лв. и 62.50 лв.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК [фирма] е сезирало Софийски апелативен съд с молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, присъдени на насрещните страни. Молителят е аргументирал искането си с доводи, че с оглед изхода на въззивното производство не дължи разноски на [фирма], а на [фирма] дължи разноски в размер, по-малък от определения с решението.
С обжалваното в настоящото производство определение Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане молбата по чл.248 ГПК, след като я е счел за недопустима. Недопустимостта е мотивирана със съображения, че поради отсъствие на представен списък по чл.80 ГПК на направените пред въззивната инстанция разноски дружеството – молител няма право да иска изменение на решението за разноските.
Определението е неправилно.
С разпоредбата на чл.80 ГПК е въведено изискване страната, която иска присъждане на разноски, да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция. Представянето на списък по чл.80 ГПК е предвидено в чл.80, изр.2 ГПК като положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Съгласно чл.80, изр.2 ГПК, ако страната не е представила списък на разноските, тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Разпоредбата на чл.80, изр.2 ГПК не следва да бъде прилагана буквално във всички случаи на направено искане по чл.248 ГПК. Предназначението на списъка по чл.80 ГПК е да информира съда и насрещната страна за вида и размера на претендираните разноски, за да бъдат съобразени те при разпределяне на отговорността по чл.78 ГПК и насрещната страна да се защити срещу искането за присъждането им като оспори основанието и/или размера им. С оглед предназначението на списъка, настъпването на неблагоприятните последици по чл.80, изр.2 ГПК се свързва само с хипотезата, при която страната, която не е представила списък на разноските, иска от съда да изменени решението си по отношение на присъдените в нейна полза разноски поради несъгласие с изчисляването на размера им или по съображения, че съдът е пропуснал да вземе предвид извършени по делото разноски. Когато страната не е претендирала разноски и/или не оспорва произнасянето на съда по отношение на дължимите в нейна полза разноски, представянето на списък по чл.80 ГПК е ирелевантно за упражняване на правото по чл.248 ГПК. Дори да не е представила списък на разноските, страната има право да поиска от съда да измени решението си в частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, ако счита същите за неправилно определени. В тази хипотеза сезирането на съда с молба по чл.248 ГПК е единственият път за защита на недоволната от решението за разноските страна, предвид отсъствието на предвидена в ГПК от 2007 г. процесуална възможност за обжалване на решението само в частта за разноските.
По делото е безспорно, че частният жалбоподател [фирма] не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК за въззивното производство пред Софийски апелативен съд, но този пропуск не води до недопустимост на молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението по т. д. № 4384/2012 г. в частта за разноските. С молбата е поискано изменение на решението по отношение на разноските, които [фирма] е осъдено да заплати на насрещните страни в процеса, поради несъгласие с тяхната дължимост и размер. Обстоятелството, че не е представен списък на направените от самото дружество разноски, е лишено от значение за надлежното упражняване на правото по чл.248 ГПК, доколкото с молбата не е поискано изменение на решението по отношение на претендирани от дружеството разноски.
Като е оставил без разглеждане молбата по чл.248 ГПК по съображения за липса на представен списък по чл.80 ГПК, Софийски апелативен съд е нарушил закона и е постановил неправилно определение. Поради изложеното определението следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за произнасяне по молбата на [фирма] за изменение на решението по т. д. № 4384/2012 г. в частта за разноските.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 15.01.2014 г., постановено по т. д. № 4384/2012 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по подадената от [фирма] молба от 18.11.2013 г. за изменение на решение № 2047 от 06.11.2013 г. по т. д. № 4384/2013 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :