О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
Гр. София, 28.03.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 1217/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество Е. АД [населено място], чрез процесуалния му представител ю.к. Н., срещу решение № 552/21.11.2014 г. по в.гр.д. № 726/2014 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 614/27.06.2014 г. по гр.д.№ 8095/2013 г. по описа на Пернишкия районен съд за присъждане в полза на ищеца С. С. С. на обезщетение за неимуществени вреди по чл.226 ал.1 КЗ за разликата над 5 000 лв. до 15 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 31.07.2009 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излагат подробни доводи, че въззивното решение в обжалваната му осъдителна част е необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Моли се за неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до присъдените 15 000 лв.
При обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че Пернишкият окръжен съд не се е съобразил със задължителна съдебна практика на ВКС, ТК, ІІ ТО /решение № 129 от 29.11.2012 г. по т.д.№ 346/2011 г./, както и с т.1 и т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Неправилно също е приел, че е в доказателствена тежест на ответното ЗД установяването на обстоятелства от фактическия състав на иска по чл.226 КЗ, а именно, претърпените вреди и причинната им връзка с ПТП. Формулира следните въпроси, които твърди, че са разрешени в обжалваното решение в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1/ Дали на обезщетяване по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” подлежат вреди, които не са пряка и непосредствена последица от настъпването на ПТП и чието установяване не е било в тежест на доказване от страна на ответното дружество?; 2/ Следва ли съдът да основава решението си на обстоятелства, които са останали недоказани в процеса, при положение, че доказването на същите е било неправилно разпределено между страните по спора?
Ответникът по касация не е депозирал писмен отговор против жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да определи обезщетение за неимуществени вреди в полза на С. С. в размер на 15 000 лв., въззивният съдебен състав е съобразил следното: От заключението по назначената комплексна СМЕ се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на 31.07.2009 г. ищецът е получил две разкъсно-контузни рани на главата, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, охлузвания на дясно коляно и фрактура на дисталната фаланга на ляво ходило. Раните по главата са зараснали за 15 дни, а счупването – за около 20-25 дни, което е причинило неудобства при движение и стъпване за около 1 месец. В резултат на тези травми ищецът е търпял физическа болка и страдание, вкл. главоболие, замаяност, безсъние, напрегнатост. Впоследствие е установено с клинични и параклинични данни мозъчно сътресение – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Приета е черепно-мозъчна травма, усложнена с развитие на епилептични пристъпи и централен отоневрологичен синдром. Установена е огнищна отпадна неврологична симптоматика /левостранна/, която обуславя фина несръчност и намалена мускулна сила в левите крайници, както и замаяност с пристъпно засилване, създаваща неудобства в ежедневието. Коментирана е нуждата от продължаване на поддържащата медикаментозна терапия, чрез приемане на антиепилептични средства в период от 5 до 7 години от установяване на заболяването. Видно от приобщените към делото болнични листове, ищецът е бил в отпуск по болест поради временна нетрудоспособност за времето от процесното ПТП до 31.03.2010 г. /общо 240 дни/, с диагноза – вътрешно-черепна травма, т.е. на основание претърпените от ПТП увреждания. Във връзка с възраженията на ответното дружество съдът е приел, че е налице причинна връзка между ПТП и така установените травматични увреди на ищеца, а оплакването за наличие на последващ сходен инцидент на 01.04.2010 г. е счетено за преклудирано. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е споделил преценката на първоинстанционния, като съответстваща на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и обстоятелствата по делото.
Съставът на Върховния касационен съд, ТК, ІІ ТО, като съобрази задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението в обжалваната му част не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Формулираните от касатора въпроси в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не отговарят на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК– да имат характера на правни и да са от значение за изхода на спора /т.е. да са включени в предмета на делото и да са обусловили решаващата воля на съда, а не правилността на решението с оглед законосъобразност, възприемане на фактическа обстановка или обсъждане на доказателства/. В случая въпросите се основават на отхвърлените възражения на касатора, че вредите, за които е присъдено обезщетение, са недоказани, респективно, че не произтичат от настъпилото ПТП. Тези оплаквания съставляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, които стоят извън предмета на производството по чл.288 ГПК, но не и правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът е формирал извод както за доказаността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, така и за пряката причинно-следствената връзка между тях и произшествието. По тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане липсват данни за погрешно разпределена доказателствена тежест по делото, нито за такава, вменена на ответното дружество, вместо на ищеца. С оглед изложеното поставените въпроси не съответстват на решаващите мотиви на съда, още по-малко могат да ги обусловят, а са израз единствено на оспорването им от недоволната от резултата по спора страна. Липсата на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, поради което и съставът на ВКС, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 552/21.11.2014 г. по в.гр.д. № 726/2014 г. по описа на Пернишкия окръжен съд в обжалваната му осъдителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: