О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 24.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1754/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищцата Д. Д. Х. от град Д., област Хасково, приподписана от адв. Д. К. , и от адв. Н. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба – “В” ООД – граз Д. , област Хасково, против въззивно решение №175/01.7.2009 г. по гр.д. №258/2009 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
В изложението/озаглавено молба/ на касационната жалбоподателка – ищца, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че в мотивите на въззивното решение е прието, че липсва валидна заповед за уволнение и същата е нищожна, тъй като трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника, поради забава на плащането. Твърди се, че въпреки това е отменено решението на районния съд, окръжният съд е отхвърли иска като неоснователен, поради което липсва отделно произнасяне, с което да се прогласи заповедта за нищожна. Излага, че обжалваното решение е в противоречие с ТР №87/02.11.1954 г. на ОСГК на ВСНРБ.
Освен това се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, включително и от отделни състави на ОС – Хасково.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че същественият материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата се изразява в определяне момента, от който работникът има право да получава трудово възнаграждение, съответно установяване забава в плащането, представляващо основание за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника, при положение, че не е налице определяне на срокове за плащане в писмена форма. Сочи се решение №266/05.6.2007 г. по гр.д. №1416:2004 г. на ВКС, ІІ г.о., а като основания се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.-2 и 3 ГПК.
Като друг съществен въпрос се сочи действието на заявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, т.2 КТ и валидността на издадената след получаването му, заповед за дисциплинарно уволнение.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалбоподателка – ищца, е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на касационната жалбоподателка – ищца, по смисъла на чл.287 ГПК, намира за установено следното:
И двете изложения не съдържат въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е неуспешен опит за формулиране на въпроси, което обаче не е сторено от касационните жалбоподатели. Общите формулировки, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, не представляват формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. И в двете изложения са поставят фактически, а не правни въпроси и се навеждат оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК.
Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпроси от изложението към касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №175/01.7.2009 г. по гр.д. №258/2008 г. по описа на Хасковския окръжен съд, по касационна жалба, вх. №5992/06.7.2009 г., подадена от ищцата Д. Д. Х. от град Д., област Хасково, и по касационна жалба, вх. №6661/23.7.2009 г., подадена от адв. Н процесуален представител на ответника по исковата молба – “В” – град Д., област Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: