6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№251
София16.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. В.
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. В.
т.дело № 24/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: [фирма]/ в ликвидация/, ЕИК[ЕИК], [населено място] и Ц. Т. Г. от [населено място], чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 1678/29.10.2012 г. по в.гр.д. № 2801/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав.
К. – ищец [фирма]/ в ликвидация/ обжалва решението в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Видин от 05.07.2011 г. по гр.д. № 69/2011 г. за отхвърляне на иска по чл.145 ТЗ за разликата над 13 932.95 лв. до 33438.42 лв. с оплаквания за неправилност, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на съдебния акт в тази част и връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено в изпълнение на указанията по чл.262, ал.1 ГПК на администриращия жалбата съд, се поддържа, че Апелативен съд – София се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е решаван противоречиво от съдилищата. С изложението са представени решение № 347 от 07.11.2012 г. по в.гр.д. № 341/2012 г. на Окръжен съд – Габрово и решение № 769 от 25.06.2009 г. по гр.д. № 544/2009 г. на Апелативен съд – София, без данни за влизането им в сила.
К. Ц. Т. Г. обжалва решението в осъдителната му част, с доводи за допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Подробни съображения са изложени в жалбата, с искане за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани правни въпроси относно предпоставките за реализиране на отговорността по чл.145 ТЗ, с акцент на необходимостта от взето решение на общото събрание на съдружниците за търсене на такава отговорност, в случая – необходимост от решение на Общинския съвет. Поставени са и въпроси, свързани с допустимост на иска по чл.145 ТЗ, предявен от ликвидатор и с продължаване на първоинстанционното производство по делото при оттегляне на иска, както и дали приемането на годишния счетоводен отчет на дружеството освобождава от отговорност управителя. По първата група въпроси касаторът твърди, че съдът се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС – решение № 41 от 29.04.2009 г. по т.д. № 669/2008 г. , І т. о. и решение № 536 от 25.05.2004 г. по гр.д. № 1380/2003 г. , ТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, зачитайки влязлото в сила решение по гр.д. № 131/2008 г. на Окръжен съд – Видин, е приел, че правоотношението между общинското дружество и Ц. Г. е по договор за поръчка, по силата на който последният, независимо от липсата на писмен договор, е изпълнявал функциите на управител на дружеството, с произтичащите от това права, задължения и отговорности, включително и отговорността по чл.145 ТЗ. Преценявайки доказателствата по делото за невнесени от дружеството осигурителни вноски и вноски за здравно осигуряване за периода от 01.11.2000 г. до 31.12.2003 г., въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца, че Ц. Г., в качеството си на управител на дружеството си е определил сам възнаграждението/без да е вземано надлежно решение за това/, в резултат на което са начислени недължими вноски за социално и здравно осигуряване и тяхното плащане от страна на дружеството въз основа на ревизионен акт и разпореждане № 157/18.03.2004 г. на РУ”СО” – В. представлява вреда за дружеството. Независимо от установения общ размер на невнесените осигурителни вноски, въззивният съд е отчел непредставянето на конкретни доказателства за недължимост на всички констатирани вноски, с оглед липсата на разграничение между невнесените суми за управителя от дължимите суми за останалите работещи в дружеството лица.
Решаващият състав е приел обаче за доказана вредата за дружеството, представляваща начислени и заплатени лихви върху вноските за осигуряване, тъй като при своевременното им заплащане, не би била начислявана лихва. Общият размер на лихвите, според цитираното разпореждане на РУ”СО” е в размер на 13 932.92 лв., за която сума е счетен за основателен и доказан иска по чл.145 ТЗ.
Относно допустимостта на съдопроизводствените действия и допустимостта на въззивната жалба, решаващият състав на АС – София е приел, че липсват данни за влизане в сила на решението на общинския съвет на Община – Грамада, прието на 19.05.2011 г. за оттегляне на иска срещу Ц. Г., а по втория въпрос е зачетено произнасянето на ВКС, І т.о. по приложеното ч.т.д. № 278/2012 г.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По жалбата на касатора – ищец [фирма] /в ликвидация/:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретни материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които да попадат в приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – да са включени в предмета на спора и да са от значение за формиране решаващата воля на съда. Непосочването на такива правни въпроси съставлява достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Извършеното от касатора препращане към поддържаните в жалбата касационни основания по чл.281 ГПК и то във връзка с цитираните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, не би могло да се съобразява, тъй като общите основания за неправилност на решението са различни от основанията за допускане на обжалването и е недопустимо извършване на проверка за законосъобразност на решението в стадия по селекция на касационните жалби. В този смисъл са задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТРОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г.
По жалбата на Ц. Т. Г.:
Настоящият съдебен състав намира, че по делото липсват данни за вероятна процесуална недопустимост на обжалваното решение. Макар и въведени като процесуалноправни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК, въпросите, касаещи правомощието на ликвидатора да предяви иска с правно основание чл.145 ТЗ и допустимостта на извършените съдопроизводствени действия, вкл. и след оттегляне на иска, са относими към допустимостта на решението, за която ВКС е длъжен да следи и в рамките на производството по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК.
Относно представителната власт на ликвидатора е приложима изричната разпоредба на чл.269 ТЗ, по тълкуването на която липсва спор както в практиката на ВКС, така и в доктрината. В случай, че се приеме, че този въпрос е поставен във връзка с необходимостта от изрично решение на общото събрание на дружеството за предявяване на иск по чл.145 ТЗ, следва да се вземе предвид задължителното за съдилищата решение на ВКС, І т.о по т.д. № 455/2010 г., съответно приложимо.
Предвид липсата на данни за извършено валидно оттегляне на иска, което е отчетено и от въззивната инстанция и очевидно е съобразено и при постановяване на определението по ч.т.д. № 278/2012 г., І т.о., не може да се приеме, че съществува вероятност за недопустимост на въззивното решение, съответно за извършени процесуални действия след десезиране на съда.
Поставените от този касатор правни въпроси, свързани с предпоставките за специалната имуществена отговорност на управителя на дружество с ограничена отговорност, безспорно са значими за изхода на делото. Като недоказани обаче следва да се приемат твърденията за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВКС при разрешаването на тези въпроси. Принципно разрешение на последните е дадено както в представеното от самия касатор решение № 41 от 29.04.2009 г. по т.д. № 669/2008 г., І т.о., така и в служебно известните на настоящия състав и надлежно публикувани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение № 115/27.11.2012 г. по т.д. № 61/2011 г. ІІ т.о./по което касаторът е представил само определението за допускане на обжалването/, решение № 70/07.06.2012 г. по т.д. № 276/2011 г., ІІ т.о. и др. В цитираните съдебни актове е прието, че специалната имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между него и търговското дружество и възниква при специфични предпоставки – виновно и противоправно неизпълнение на задължения на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди. Що се касае до необходимостта от решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност, респ. решение на едноличния собственик на капитала, като предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ, обжалваното решение не е постановено в противоречие с решение № 41/29.04.2009 г., І т.о., тъй като в него за правилна е приета практиката/ решение № 536/25.05.2004 г. по т.д. № 1389/2002 г., ІІ т.о. и решение № 349/10.11.2005 г. на АС-В.Т./, според която за предявяване на иска срещу лице, което няма вече качеството на управител, не е необходимо решение на общото събрание на дружеството.
Поставеният от касатора правен въпрос за обусловеността на отговорността по чл.145 ТЗ от приемането на годишния счетоводен отчет на дружеството, не е обуславящ, предвид липсата формирани изводи от въззивната инстанция в тази насока.
Всички останали доводи на касатора Ц. Г., макар и инкорпорирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са относими към касационните оплаквания.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1678/29.10.2012 г. по в.гр.д. № 2801/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: