4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№251
С., 20.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 3506 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Б. С., чрез пълномощника й адвокат Л. Р. и чрез пълномощника й адвокат С. Б., против определение от 23.01.2013 г., постановено по гр.д. № 17315 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, т.4 ГПК до решаването с влязъл в сила съдебен акт на въпроса за допускане или недопускане поправка на Я. в решението от 7.04.2008 г. по гр.д. № 3351/2007 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав в частта за произнасяне с нарочен диспозитив по разгледания и приет, че следва да бъде уважен съобразно мотивите на решението, инцидентен установитилен иск за неистиността на предварителен договор за покупко-продажба от 26.02.2003 г., като е постановено препис от определението да се изпрати на СГС, ІV-Д състав.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, тъй като липсва инициирано по почин на съдебния състав, постановил решението или на страните по него на производство по поправка на Я., както и че липсва допусната очевидна фактическа грешка.
Ответникът по частната жалба Д. Д. К., чрез пълномощника си адвокат П. М., счита, че същата е неоснователна.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Гр.д. № 17315/2011 г. на СГС, ІV-Б състав е образувано по жалба срещу решението на районния съд по иск за нищожност на договора по нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. като сключен при уговорка за обратно изкупуване, обективирана в предварителен договор от 26.02.2003 г. В отговора на исковата молба Д. К. е възразил, че неистинността на предварителния договор от 26.02.3003 г. е била предмет на инцидентен установителен иск и е установена със сила на пресъдено нещо с решението от 7.04.2008 г. по гр.д. № 3351/2007 г. на СГС, ІV-Д състав. Решението от 7.04.2008 г. по гр.д. № 3351/2007 г. на СГС, ІV-Д състав е постановено по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 26.02.2003 г., който документ е оспорен от Д. К. с твърдения, че първата страница е подменена и че погрешно е положил подписа си на мястото на продавач вместо на купувач. С това решение е счетено, че е предявен за съвместно разглеждане при условията на чл.154 вр. чл.118 ГПК-отм. инцидентен установителен иск с правна квалификация чл.97, ал.3 ГПК-отм. и предмет неистинността на предварителния договор, който е разгледан в мотивите на решението, като е прието, че следва да бъде уважен, но липсва произнасяне в диспозитива на решението.
За да постанови атакуваното определение съдът е констатирал, че по делото, което разглежда предварителен договор за покупко-продажба от 26.02.2003 г. е представен и е оспорен в срока по чл.193 ГПК с отговора на исковата молба от ответника, като неговата истинност, респективно неистинност е от значение за правилното решаване на предявените искове. Страните по настоящото дело са страни и по гр.д. № 3351/2007 г. на СГС, ІV-Д състав и изрично с отговора на исковата молба, въззивната жалба и отговора на същата са повдигнали въпроса за наличието на произнасяне по спора за истинността на предварителния договор за покупко-продажба от 26.02.2003 г. със сила на пресъдено нещо, предвид разгледания по гр.д. № 3351/2007 г. на СГС, ІV-Д състав инцидентен установителен иск и изложените изрични мотиви за неговата основателност и че същия следва да бъде уважен, макар в диспозитива на решението да липсва нарочно произнасяне по разглеждания иск. Прието е, че тези изявления следва да се тълкуват като такива за постановяване на решение по чл.192, ал.2 ГПК /отм./ за поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решението от 7.04.2008 г. по гр.д. № 3351/2007 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, което е приложено към разглежданото дело, поради което следва да бъде изпратено на СГС, ІV-Д състав. Прието е, че изводите за преюдициалност са в съответствие с Тълкувателно решение № 5/18.10.2012 г. по т.д. № 5/2011 г. на ОСГТК на ВКС, според което с потвърждаване истинността или установяване неистинността на документ в резултат на оспорване по чл.193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност, като оспорването по същността си е предявяване на И. за установяване на неистинност на документ и повторен иск със същия предмет и между същите страни е недопустим.
Атакуваното определение е неправилно.
Производството по чл.193 ГПК е относимо към процеса на доказване, чрез който всяка страна установява твърдените от нея факти, за които носи доказателствена тежест /чрез което се предопределят правните изводи на съда в зависимост от преценката му дали твърдяният факт се е осъществил или не/ и цели да обори доказателствената сила на писмен документ. Доказването е съвкупност от процесуални действия, обхващащи посочването, допускането, представянето, събирането и обсъждането на доказателствените средства, които имат правно значение само в рамките на конкретния процес. Извършените в един процес процесуални действия по доказване са без правно значение в последващ процес между същите страни, дори когато даден подлежащ на доказване факт е правно релевантен и в двата процеса. Спазването на правилата уреждащи доказването се осъществява по пътя на инстанционния контрол за правилност на съдебното решение, а силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение обхваща съществуването или несъществуването на предявеното материално право въз основа на конкретните твърдени в хода на процеса факти.
Процесуалният закон свързва успешното провеждане на специалната процедура по оспорване истинността на документ с изключването му от допуснатите доказателствени средства и формиране на правните изводи относно спорното материално право без обсъждането му. Съгласно чл.194, ал.2 и ал.3 ГПК съдът дължи произнасяне по истинността на оспорения документ като разполага с избор да направи това с изрично определение или с решението си – само в мотивите, зачитайки или не доказателственото значение на документа или и в диспозитива, който в тази си част има характер на определение. Независимо от начина на произнасяне обаче преценката на съда за истинността на оспорения документ е част от изводите му, свързани с доказването и е от значение само в рамките на конкретния процес. Когато оспореният документ е от значение и за други правоотношения между страните то зачитането на доказателственото му значение ще се извърши в зависимост от процесуалното поведение на страните в новия процес – оспорен ли е документа и проведеното доказване.
Тълкувателно решение № 5/18.10.2012 г. по т.д. № 5/2011 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовал окръжният съд, е неотносимо към настоящия процесуален спор. Мотивите му са свързани с тълкувания въпрос, а именно допустим ли е иск за установяване неистиност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК и е даденото разрешение, че такъв иск е недопустим, когато правният интерес от него се извежда единствено от възможността за позоваване на влязлото в сила решение по него по висящ процес, в който документа е бил представен, но е пропуснат срока за оспорването му или единствено от възможността да се ползва влязлото в сила решение като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязло в сила решение по дело, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК.
В настоящия случай оспореният в двата процеса документ – предварителен договор от 26.02.2003 г. – е от значение за различни, претендирани от С. С. материални права, поради което процесуалните действия свързани с процеса на доказване по иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, вкл. и оспорването по чл.193 ГПК, са без правно значение за процеса на доказване в последващия процес за нищожност на договора за покупко-продажба между страните по нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус рег. № *.
С оглед изложеното изводът на окръжният съд, че е налице преюдициалност на производството за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 7.04.2008 г. по гр.д. № 3351/2007 г. на СГС, ІV-Д състав спрямо производството по гр.д. № 17315/2011 г. на СГС, ІV-Б състав е неправилен, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 23.01.2013 г., постановено по гр.д. № 17315 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав.
Връща делото на състава на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: