3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
[населено място], 21.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3647 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № ІІ-144 от 07.01.2013г. по гр.д. №1894/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2243 от 24.04.2012г. по гр.д. № 1766/2006г. на Бургаски районен съд по извършване на съдебна делба по реда на чл. 292 ГПК/отм./ чрез поставяне в дял на съделителите на самостоятелните обекти, предмет на делбата: три апартамента, два гаража и една боксониера в сградата на [улица] в [населено място].
Касационната жалба е подадена от съделителите С. Д. Г. и Д. Д. Г. чрез адвокат Н. А.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК и уточнението към него са посочени шест правни въпроса от значение за изхода на делото, които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Е. Ж. поддържа в писмения си отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по извършването й. С влязло в сила решение е допусната съдебна делба на жилищна сграда на три етажа с гаражен и тавански етаж, построена в УПИ * в кв. * по плана на [населено място], на [улица], състояща се от следните обособени обекти: апартамент №*, апартамент №*, апартамент №*, с принадлежащите им избени, тавански помещения и съответните идеални части от общите части от сградата и от правото на строеж върху терена; гараж № *, гараж № * и боксониера в гаражния етаж между съсобствениците Е. С. Ж. с квота *%, Л. Ж. Ж. със същата квота, И. Ж. Ж. и М. Г. Ж. с квота *% и Д. Д. Г. и С. Д. Г. с квота *%. Видно, че съсобствеността е възникнала в резултат на договор за групов строеж. Делбата е извършена чрез разпределяне на делбените имоти между съделителите по реда на чл. 292 ГПК/отм./ както следва: в дял на Е. С. Ж. е поставен апартамент №* и гараж №*, в дял на И. и М. Ж. е поставен апартамент № *, в дял на Д. и С. Г. са поставени апартамент № *, гараж № * и боксониерата в гаражния етаж, като Е. Ж. е осъдена да заплати на Л. Ж. за уравнение на дела му сумата 66 450 лв. Съдът е избрал този начин на разпределение на имотите, защото той съответства в най-пълна степен на желанията на страните и на квотите в съсобствеността.
Оплакванията във въззивната жалба, подадена от настоящите касатори, съдът е намерил за неоснователни и преклудирани от силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата. Такива са доводите за: недоказана съсобственост върху процесната сграда; за наличие на разлика в квадратурата между обектите в сградата, допуснатите до делба такива и посочената в схемите квадратура; за придобиване на имотите от въззивниците в резултат на придобивна давност и за неоснователна отмяна на констативния нотариален акт на въззивниците. Съдът е посочил, че предмет на производството по извършване на делбата е определянето на най-подходящия начин за прекратяване на съсобствеността върху обектите при квотите, посочени в решението по допускане на делбата и че в това производство не могат да бъдат разглеждани твърдения за наличие или липса на съсобственост, за придобиване на имот по давност от някой от съделителите, за отмяна на констативен нотариален акт.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК настоящият състав намира, че такива не са налице.
Ф. от касаторите правни въпроси са: 1/ може ли да се допусне и извърши съдебна делба на обекти, които са в режим на етажна собственост, 2/ допустимо ли е да се включват в делбената маса имоти, извън описаните в исковата молба, без това да е направено по предвидения в закона ред; 3/ допустимо ли е включване в делбата на съделители, които не са пожелали това, а се противопоставят; 4/ допустима ли е отмяна на констативен нотариален акт по инициатива на съда, без откриване на процедура по оспорването му; 6/ допустимо ли е решението на второинстанционния съд, в което не са изложени собствени мотиви и страната е лишена от една инстанция. По всеки от въпросите са посочени съдебни решения, за които се твърди, че са в противоречие с обжалвания акт.
Видно, че въпросите от първи до пети включително касаят проблеми, решавани в първата фаза на делбата, а именно: налице ли е съсобственост, по какъв ред се включват нови имоти в делбената маса, как се конституират нови съделители, може ли да се отменя констативен нотариален акт, който не съответства на установеното от съда правно положение. В. съд изрично е отказал да се произнася по тези въпроси поради преклудирането им от силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата. Така че, тези въпроси не са разрешени в обжалвания акт и не са определящи за изхода на производството по извършване на делбата. По тях е налице произнасяне в решението по допускане на делбата, влязло в сила, поради което те не могат да бъдат преразглеждани отново – чл.299, ал.1 ГПК.
Що се отнася до процесуалния въпрос за мотивите на въззивната инстанция следва да се посочи, че такива са налице. Съдът, действащ като въззивна инстанция по реда на чл. 196 и сл. ГПК/отм./, е изложил свои съображения по начина на извършване на делбата и по наведените в жалбата доводи. Становището на съда, че доводите са преклудирани и отказът да бъдат разгледани по тази причина, не означава липса на мотиви. Отделно от това, касаторите се позовават на противоречие с ППВС № 1/53 г., без да отчитат, че то се отнася до друг вид второинстанционно производство – контролно-отменително, съществувало до 1998г., а не до въззивното такова.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-144 от 07.01.2013г. по гр.д. №1894/2012г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на С. Д. Г. и Д. Д. Г., двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: