О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 23 май 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1920/2017 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№3159/21.3.2017 г., подадена от адв. А. К. – М. – процесуален представител на ответника по исковата молба С. „Х. С.“ – [населено място], [община], област Б., против определение 462/08.12.2016 г. по ч.гр.д.№4918/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, III г.о., е оставил без разглеждане частна касационна жалба, №12150/22.8.2016 г. срещу определение №2718/02.8.2016 г. по ч.гр.д.№3518/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., I-ви граждански състав, с което е потвърдено определение от 27.4.2016 г. по гр.д.№1025/2015 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е върната подадената от С. „Х. С.“ – [населено място], [община], област Б., касационна жалба, вх.№125/02.3.2013 г. против постановеното по същото дело съдебно решение.
С обжалваното определение на състав на ВКС, III г.о., е прието, че частната касационна жалба е недопустима, като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Съдът е приел, че се обжалва определение на апелативен съд, с което по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК в приложимата редакция (ДВ, бр.50 от 2015 г.) е потвърдено преграждащо определение на окръжен съд, постановено в качеството му на въззивна спрямо основния материалноправен спор инстанция.
В сравнителен аспект е обяснено, че преди изменението на чл.274, ал.2 със ЗИДГПК(ДВ, бр.50 от 2015 г.) преграждащите определения, постановени за първи път от окръжния съд като въззивна във функционално отношение инстанция, са подлежали на еднократно обжалване пред ВКС, а след посоченото изменение на процесуалния закон тези определения подлежат на еднократно обжалване пред съответния апелативен съд, с което инстанционният контрол се изчерпва.
В частната жалба се сочи на незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като тричленният състав на ВКС, III г.о., не се произнесъл по всички направени от жалбоподателя оплаквания, а именно че съдът неправилно е оставил касационната жалба без движение с определение, вместо с разпореждане, което е в нарушение на разпоредбите на ГПК, тъй като съгласно чл.252 ГПК съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.
Навежда се и оплакване, че в жалбата са изложени съображения за нищожност на съдебния акт, които неса обсъдени, нито от решаващата инстанция, нито от ВКС.
Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Определението на тричленния състав на Върховния касационен съд, III г.о. е правилно.
Законосъобразно е прието, че частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Пред Върховния касационен съд, III г.о., е обжалвано определение на апелативен съд, с което същият е потвърдил въззивно определение на окръжен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото в упражнение на своята компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във връзка с, ал. 1, т. 1 ГПК/ в редакцията от ДВ, бр.50 от 2015 г /. Съгласно посочената разпоредба, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховния касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /разпорежданията/ по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, инстанционният контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК . По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Останалите оплаквания в частната жалба са неотносими към настоящото производство, доколкото тричленния състав на ВКС, III г.о., се е произнесъл само по допустимостта на обжалваното пред него определение. В такъв случай той не следва да се произнася по основателността на обжалвания съдебен акт.
Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното потвърди – потвърди.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение 462/08.12.2016 г. по ч.гр.д.№4918/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о.
Определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: