4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 26.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 537/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. М. М. против решение № 159 от 14. 12. 2010 г. по в.гр.д. № 361/2010 г. по описа на Търговищкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 151 от 17. 09. 2010 г. по гр. д. № 221/2010 г. на Поповския районен съд в частта относно определения, на основание чл. 127, ал. 2 СК, режим на лични отношения между детето А. И. В. и бащата И. В. С. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която претенцията срещу бащата И. В. С. за присъждане на месечна издръжка на малолетното дете А. И. В. е отхвърлена за разликата над сумата 70 лв. до сумата 100 лв. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно и се иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде постановено личните контакти между бащата и детето да се осъществяват в присъствието на майката, както и да бъде увеличен размерът на месечната издръжка на детето от 70 лв. на 100 лв.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправен въпрос, решен в противоречие с със задължителна практика на ВКС /ППВС № 1/1974 г./ и решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба И. В. С. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е недопустима в частта й, с която се обжалва решение № 159 от 14. 12. 2010 г. по в.гр.д. № 361/2010 г. по описа на Търговищкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 151 от 17. 09. 2010 г. по гр. д. № 221/2010 г. на Поповския районен съд в частта, с която претенцията К. М. М., като майка и законен представител на детето А. И. В., срещу бащата И. В. С., за присъждане на месечна издръжка на малолетния А. И. В., е отхвърлена за разликата над сумата 70 лв. до сумата 100 лв. Това е така, тъй като цената на претенцията за месечна издръжка на детето, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, възлиза на 3600 лв. /36 месеца х 100 лв. претендирана месечна издръжка/, а съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на касационната жалба /24. 01. 2011 г./ и нормата на пар. 25 и 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК обн. ДВ бр. 100/21. 12. 2010 г.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство – прекратено в същата част.
Касационната жалба е допустима в останалата й част – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта относно определения режим на лични отношения между малолетното дете и бащата.
С обжалваното решение на Търговищкия окръжен съд е потвърдено решение № 151 от 17. 09. 2010 г. по гр. д. № 221/2010 г. на Поповския районен съд в частта относно определения, на основание чл. 127, ал. 2 СК, режим на лични отношения между детето А. И. В. и бащата И. В. С. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9,00 ч. до 18,00 ч., без преспиване в дома на бащата в съботната нощ, както и от 9,00 ч. до 18, 00 ч. през празничните дни К. и В., както и в друго подходящо според режима на отглеждане на детето време, след предварителна уговорка между родителите. Не е уважено искането на майката да бъде определено личните контакти между бащата и детето да се осъществяват в нейно присъствие.
За да постанови този резултат, съдебният състав е съобразил следното: възрастта на детето; обстоятелството, че в интерес на пълноценното му развитие би било изграждането и поддържането на семейна връзка и с двамата родители; факта че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и могат да осигурят необходимите грижи за детето и да задоволят неговите потребности; отчел е загрижеността и привързаността на бащата към детето, което би компенсирало липсата на житейски опит в отглеждане на деца; съобразил е и обстоятелството, че почти винаги, когато родителите са заедно, между тях възникват спорове и скандали и не е в интерес на детето да става свидетел на такива конфликти.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочен следният материалноправен въпрос: трябва ли при определяне режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съдът да съобрази възрастта на детето и отношенията му с този родител и трябва ли при определяне режима на лични контакти да се осигури възможност да свикне да контактува само с бащата.
Така формулираният въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Неоснователен е доводът, че посоченият въпрос е решен в противоречие с ППВС № 1/1974 г. В точка ІV,1 от постановлението е прието, че при определянето на лични отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражнението на родителските права, съдът следва да изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за интересите на децата и да определя личните отношения така, че да се създава нормална обстановка за поддържането им, без определените мерки да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. В случая въззивният съд, в съответствие с постановлението, при определянето на личните отношения между малолетното дете и бащата, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, се е съобразил с всички обстоятелства на конкретния случая, имащи отношение към интересите на детето – взел е предвид възрастта на детето, отчел е значението на наличието на пълноценни отношения с двамата родители за правилното му развитие, съобразил е качествата на бащата /наличието на необходимия родителски капацитет, загриженост и привързаността към детето/, взел е предвид влошените отношения между родителите и негативното отражение, което биха могли да окажат върху психиката на детето непрекъснатите конфликти между тях.
Неоснователен е и доводът, че посоченият в изложението материалноправен въпрос е решен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение – решение № 352 от 31. 10. 2008 г. по гр. д. № 73/2008 г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение от 7. 04. 2009 г. по гр. д. № 510/2009 г. на ВКС. В мотивите към решението е прието, че при определяне режима на лични контакти съдът е взел предвид възрастта на детето и необходимостта от адаптационен период, през който то да свикне с бащата, тъй никога не е било отглеждано общо от двамата родители. Тези обстоятелства са отчетени и при постановяване и на въззивното решение, срещу което е насочена касационната жалба. Именно поради ниската възраст на детето и предвид обстоятелството, че никога бащата не е полагал сам грижи за неговото отглеждане и възпитание и детето не е свикнало с него, съдът е определил личните отношения да се осъществяват през деня, от 9 до 18 часа, без преспиване на детето в дома на бащата. Така определеният режим на лични отношения /четири дни в месеца по 9 часа, без преспиване/ създава условия детето постепенно, без да се стресира и натоварва с негативни емоционални изживявания, да привикне към самостоятелно общуване с бащата.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от К. М. М. касационна жалба в частта й срещу решение № 159 от 14. 12. 2010 г. по в.гр.д. № 361/2010 г. на Търговищкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 151 от 17. 09. 2010 г. по гр. д. № 221/2010 г. на Поповския районен съд в частта, с която претенцията Кадлийн М. М., като майка и законен представител на детето А. И. В., срещу бащата И. В. С., за присъждане на месечна издръжка на малолетния А. И. В., е отхвърлена за разликата над сумата 70 лв. до сумата 100 лв. И ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 537/2011 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159 от 14. 12. 2010 г. по в.гр.д. № 361/2010 г. на Търговищкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 151 от 17. 09. 2010 г. по гр. д. № 221/2010 г. на Поповския районен съд в частта относно определения, на основание чл. 127, ал. 2 СК, режим на лични отношения между детето А. И. В. и бащата И. В. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: