2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр. София, 27.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3609/2017 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба вх. № 5408 от 30.05.2018 г. по регистъра на Върховен касационен съд, подадена от А. Е. Н., чрез процесуалния представител адвокат Л. П., с искане за допълване на определение № 348 от 15.05.2018 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Ответникът по молбата – Д. Ц. К. не е взела становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна, поради следните съображения:
С определение № 348 от 15.05.2018 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело е оставена без разглеждане касационна жалба № 7081/13.07.2017 г. на Д. Ц. К. против решение № 211 от 21.04.2017 г. по гр. дело № 449/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната част. Същевременно в отговора на касационната жалба, ответникът по същата – А. Е. Н. е направил искане за присъждане на разноски за производството по чл. 288 ГПК, като е приложил доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 18.08.2017 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 500 лв./. С цитираното определение постановено по реда на чл. 288 ГПК не са присъдени съдебните разноски. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките за присъждане на съдебните разноски, направени от молителя по реда на чл. 248 ГПК, който предвижда, че в законния срок съдът по искане за страната може да допълни постановения съдебен акт в частта за разноските. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че и при прекратяване на делото разноски се дължат на ответника по касационната жалба. А. Е. Н., предвид изложеното има право на разноски, които следва да бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК при доказаност на твърдението за реалното им извършване, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая заплащането на съдебните разноски – 500 лв. за адвокатско възнаграждение е установено с цитирания по – горе договор за правна защита и съдействие, като изрично е уговорено възнаграждение само за отговор на подадената от противната страна касационна жалба. В договора за правна защита и съдействие е отразен начина на плащане – в брой, поради което съдебните разноски в настоящето производство следва да бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 348 от 15.05.2018 г. по гр. дело № 3609/2017 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Д. Ц. К. да заплати на А. Е. Н. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за настоящата инстанция.
Председател:
Членове: