Определение №251 от 3.6.2019 по ч.пр. дело №2060/2060 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 251

гр. София, 03.06.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 2060/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна (наименована „касационна“) жалба, вх. № 4549 от 20.05.2019 г. по регистъра на Върховен касационен съд, подадена от К. Г. Т. срещу определение № 175 от 18.04.2019 г. по гр. д. № 1259/2019 г. на ВКС, трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 5096 от 25.07.2018 по гр. д. № 9324/2018 г. на Софийски градски съд, постановено по жалба срещу постановление за възлагане на имот.
По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното.
Тя е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат съставът на ВКС е установил, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено по жалба срещу действия на съдебен изпълнител (срещу постановление за възлагане). Приел е, че съгласно постановките в т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава XXIV ГПК. Посочил е, че тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт, поради което тяхното действие, закрепено в текста на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, задължава съдът, сезиран с такава молба за отмяна да приеме, че тя има недопустим предмет. В тази връзка е изложил мотиви, че решението на СГС, предмет на молбата за отмяна, е влязло в сила в деня на обявяването му – 25.07.2018 г., тъй като е необжалваемо – арг. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК и е постановено по жалба срещу действията на съдебен изпълнител, а тази категория съдебни актове са изключени по силата на нормативното тълкуване от ОСГТК на ВКС с цитирания тълкувателен акт от обхвата на проверка на влезли в сила съдебни решения, чрез извънредния способ на отмяната по Глава XXIV ГПК.
Горните решаващи изводи в обжалваното определение се споделят напълно и от настоящия съдебен състав.
Въпросът за правото да се иска отмяна на влезли в сила съдебни решения по жалби срещу действия на съдебния изпълнител е разгледан в т. 3 от цитираното по-горе тълкувателно решение и е прието, че тази категория съдебни актове не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Според изложените мотиви към разясненията по т. 3 от тълкувателния акт, отмяната по Глава 24 ГПК като извънредно средство за извънинстанционен контрол на неправилни решения не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК изключват решенията по жалби срещу действия на съдебния изпълнител от обсега на отмяната. Посоченото тълкувателно решение има задължителен характер – съгласно нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В съответствие с неговите задължителни постановки и предходният състав на ВКС е приел, че е сезиран с молба за отмяна с недопустим предмет, поради което същата следва да се остави без разглеждане. След като атакуваното в случая решение на СГС е изключено от обхвата на отмяната по глава 24 ГПК – т.е. молба с такъв предмет е изначално недопустима, без правно значение са изнесените в частната жалба твърдения на страната, обосноваващи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
В обобщение, обжалваното пред настоящия състав определение се явява правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 175 от 18.04.2019 г. по гр. д. №1259/2019г. на ВКС, трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top