4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№251
София09.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1094/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 294 от 20.05.2011 г. по в.гр.д.№ 293/2011 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 1512 от 03.11.2010 г. по гр.д.№ 3002/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив, Гражданска колегия, ХХІІ гр.състав. С посоченото решение е осъден А. Г. Я. – ответник по първоначалния иск с правно основание чл.45 ЗЗД, да заплати на Д. Г. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 64 000 лв., настъпили в резултат на загубата на сина й Гълъб Д., при ПТП на 11.06.2007 г., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 858.08 лв., а предявените от Я. обратни искове по чл.223, ал.1 и ал.2 КЗ срещу [фирма] са уважени в посочените размери, под условие, че делинквента/ ответник по първоначалните искове и ищец по обратните искове/ е удовлетворил увреденото лице Д. С..
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за делото, свързани с критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно принципа за справедливост и с начина за определяне приноса на пострадалия за настъпване на процесното ПТП. Поддържа се, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г. Алтернативно касаторът се позовава и на допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация – Д. С. и А. Я., чрез процесуалните си пълномощници, считат, че липсват основания за допускане на обжалването, а по същество решението е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд, след цялостна и задълбочена преценка на правнорелевантните факти и доводите на страните и зачитайки споразумението по нохд № 1955/2009 г. на ОС – Пловдив, е приел, че за справедливото обезщетяване на ищцата по първоначалния иск срещу делинквента за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Гълъб Д., настъпила в резултат на причинено от ответника по този иск ПТП на 11.06.2007 г., са необходими 80 000 лева. При отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, управлявал мотоциклета си с висока скорост и без предпазна каска, решаващият съдебен състав е намалил обезщетението за неимуществени вреди с 20% , или 64 000 лв. Със същия процент е намалено и дължимото обезщетение за имуществени вреди, като е присъдена сумата 3 858.08 лева. За да определи приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици, въззивният съд прецизно е преценил експертните становища на д-р С. и инж.З., с извод, че основната причина за произшествието е престъпното поведение на А. Я., а поведението на пострадалия в значително по-ниска степен е допринесло за настъпване на увреждането. Поддържаните пред въззивната инстанция доводи от застрахователното дружество – трето лице помагач на ответника по първоначалния иск и ответник по предявения срещу него обратен иск, за изключително висок принос на пострадалия, са счетени от съда за неоснователни.
При произнасяне по обратния иск срещу застрахователното дружество/сега касатор/, решаващият състав е съобразил наличието на валидно сключения договор по риска „Гражданска отговорност” , както и приложимата нормативна уредба – чл.223, чл.224 и чл.229 КЗ за обема на отговорността на застрахователя и предпоставките, при които се дължи застрахователното обезщетение на застрахованото лице.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Безспорно, формулираните в изложението материалноправни въпроси са значими за изхода на делото, но не са налице допълнителните предпоставки по т.1 и т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Произнасянето на решаващия състав по дължимото обезщетение за неимуществени вреди и приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е обусловено от преценката на фактическия и доказателствен материал по делото. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловено от конкретни за всяко дело обективни обстоятелства, при отчитане на тяхното значение и при съобразяване и на задължителните за съдилищата указания дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г. В случая липсва основание да се приеме, че значимия правен въпрос, свързан с общите критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е разрешен в отклонение от цитираната задължителна практика на Върховния съд. Видно от мотивната част към решението, въззивната инстанция е изтъкнала установени в производството по делото релевантни факти, обосноваващи определения размер на обезщетението. Доводите на касатора за незаконосъобразност на фактическите и правни изводи на съда не може да се преценяват в стадия по селектиране на касационните жалби, в какъвто смисъл са и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При произнасяне по направеното от ответното застрахователно дружество защитно възражение за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и съответно за наличие на предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд, преценявайки неизпълнението на задължението за носене на предпазна каска при пътуване с мотоциклет и управлението му с превишена скорост, е определил обективния принос на пострадалия за настъпване на произшествието. Липсват данни за допуснато отклонение от указанията, дадени в т.7 от ППВС № 17/1963 г., относно предпоставките, при които може да се намали обезщетението за вреди от непозволено увреждане, с оглед поведението на пострадалия. Що се отнася до правилността на конкретната преценка на доказателствения материал по спора, относим към надлежно релевираното от застрахователя защитно възражение, важи посоченото по-горе.
Не може да се приеме, че е налице и алтернативно поддържаното допълнително основание за достъп до касация, а именно, че произнасянето на ВКС по посочените правни въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в случая е само бланкетно, но независимо от това, в случая не се касае за неясни законови разпоредби, което да налага тълкуването им, налице е и задължителна съдебна практика и липсва основание да се приеме, че е необходимо даване на нови правни разрешения по прилагането им.
При този изход на делото, касаторът дължи на ответницата по касация разноски в размер на 3 600 лв., а на А. Я. – сумата 3 500 лева, съобразно представените с отговорите пълномощни и договори да правна защита и съдействие и предвид своевременно направените искания от пълномощниците на страните по чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 294 от 20.05.2011 г. по в.гр.д.№ 293/2011 г. на Апелативен съд – П..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д. Г. С. сумата 3 600/три хиляди и шестстотин/ лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. Г. Я. сумата 3 500/три хиляди и петстотин/ лева – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: