О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
С. 21.06.2012
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдията П. гр.д.№ 1714 по описа за 2011г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Постъпила е молба от Т. Ж. А. от [населено място]-ответник по касация- чрез процесуалния й представител адвокат Д. – с искане да бъде допълнено определение № 539,с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 61 от 22.06.11г.по в.гр.д.№ 142/11г.на СОС,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 738лв.
За постъпилата молба – с оглед изискването на чл.250 ал.2 от ГПК- противната страна е уведомена лично на 11.06.2012г.Представен е писмен отговор,с който се оспорва искането- първо като недопустимо/направено след изтичане на преклузивния срок/ и второ- като неоснователно поради прекомерност.
Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното:
С определение №539 от 12.04.2012г.поради липса на изискуемите се предпоставки – не е допуснато касационна обжалване.В хода на производс-твото – с отговора на касационната жалба – ответната страна е направила искане за присъждане на направените разноски,по което съдът не се е произнесъл.Липсата на произнасяне по цялото заявено искане е основание за допълване на постановения акт.Тъй като се касае за своевременно заявено/направено с подадения отговор/ искане-възражението на ответната страна за пропускане на едномесечния срок по чл.248 ал.1 от ГПК е неоснователно.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – на ответника се дължат направените по делото разноски.В случая – с представен договор за правна защита и съдействие № 00043605 от 14.09.2011г. и фактура № 237 от същата дата – се установява,че реално заплатеното адвокатско възнаграждение за „защи-та по касационна жалба на БТК АД ЦУ срещу решение № 61 от 22.06.11г.по в.гр.д.№ 142/11г.на СОС”възлиза на 738лв. При тези факти– искането се явява основателно и следва да бъде уважено.При определяне на размера –следва да се съобрази направеното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.Съдът като констатира,че осъществената защита се свежда до изгот-вяне на писмен отговор – намира,заплатеното от страната възнаграждение за прекомерно по смисъла на цитираната норма,поради счита,че следва да присъди такова в предвидения в закона минимален размер по чл.36 от ЗА. При обжалваемия материален интерес от 4748лв. –съгласно чл.9,във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения -същият възлиза на ? от 215 или 162лв.
Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд ,състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение №539 от 12.04.2012г.по гр.д.№ 1714/11г. на Върховен касационен съд,като ОСЪЖДА [фирма] Централно управление,със седалище и адрес на управление:гр.С. [улица] ДА ЗАПЛАТИ на Т. Ж. А. от [населено място] [улица] ет.3 ап.7 -сумата от 162лв. /сто шейсет и два лева/, представляваща направени пред касационната инстанция разноски и ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането в останалата му част.
НАСТОЯЩЕТО определение да се счета неразделна част от определение № 539 от 12.04.2012г.по гр.д.№ 1714/11г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :