4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 28.05.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3009 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК вр. чл.248,ал.3 ГПК.
С определение №317,постановено на 13.03.2013г. от Окръжен съд-гр.С. З. по ч.гр.д.№1026/2013г. по реда на чл.248 ГПК постановеното по същото дело въззивно определение №147/29.01.2013г. е допълнено и изменено в частта му за разноските като К.О.И.”Р.”-гр.С. З. е осъдена да заплати на “ОС на Т.”-гр.С. З. сумата 303.30лв.,представляваща направените разноски по делото съразмерно с уважената част на въззивна жалба вх.№7498/14.06.2012г. при Ос-С. З..
Определението е обжалвано К.О.И.”Р.”-гр.С. З. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено,като молбата на К. “ОС на Т.”-гр.С. З. за присъждане на адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№1026/2013г. бъде оставена без уважение като неоснователна,евентуално като недопустима. Поддържа,че при издаване на обжалваното по ч.гр.д.№1026/2013г. разпореждане от 09.05.2012г. по гр.д.№3134/2000г. на Районен съд-гр.С. З. не е било допуснато нарушение на чл.405 ГПК във вр. с чл.404,ал.1,т.1 ГПК-районният съд е издал изпълнителен лист законосъобразно въз основа на влезли в сила съдебни актове-първоначално с определение №263/24.04.2012г. по гр.д.№130/2012г. по описа на ВКС,ІІ ГО е присъдена сумата 8950лв. разноски,т.е. към 11.05.2012г. изпълнителният лист е бил издаден законосъобразно. Едва с определение №269/11.07.2012г. по гр.д.№130/2012г. съставът на ВКС,ІІ ГО е намалил по реда на чл.248 ГПК първоначално присъдените разноски от 8950лв. на 3290лв. Поддържа,че едва на 20.12.2012г. въпросът за присъдените от ВКС разноски е решен окончателно, тъй като определението от 24.04.2012г. е било обжалвано,т.е. едва след 20.12.2012г. К. “ОС на Т.”-гр.С. З. е придобила правото да иска от районния съд обезсилване на изпълнителния лист за разликата над присъдените от ВКС 3290лв. до сумата 8950лв. Подадената на 13.06.2012г. въззивна жалба против разпореждането от 09.05.2012г. по гр.д.№3134/2000г. на Районен съд-гр.С. З. според жалбоподателя е преждевременно предявена,незаконосъобразна и неоснователна,но при разглеждането й въззивният съд е взел предвид новосъздадения съдебен акт,а именно определение №269/11.07.2012г. на тричленния състав на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№130/2012г. и е обезсилил изпълнителния лист за разликата от 3290лв. до 8950лв. Поддържа,че при това положение разноски не следва да се присъждат. Излага и съображения,че самостоятелно разноски в производство по издаване на изпълнителен лист не следва да се присъждат,тъй като исковият процес е приключил с издаването на изпълнителния лист,а действията по издаване на изпълнителен лист са свързани с вече присъдения адвокатски хонорар по приключилото дело,както и че с поведението си жалбоподателят не е дал причина за завеждане на частното производство,по което са присъдени разноските.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по жалбата “ОС на Т.”-гр.С. З. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.Претендира присъждане на направените разноски.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
На първо място следва да се отбележи,че съгласно чл.81 ГПК във всеки акт,с който приключва делото в съответната инстанция,съдът се произнася и по искането за разноски. Разноски следователно се присъждат винаги в производство пред въззивната инстанция,в което предмет на контрол е акт на първоинстанционния съд,за който е прието,че подлежи на въззивно обжалване и ако подадената срещу такъв акт жалба бъде уважена, жалбоподателят има право на разноски по реда на чл.78 ГПК,ако такива са били направени в производството и са поискани своевременно. В случая производството по ч.гр.д.№1026/2013г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора е образувано по подадена от “ОС на Т.”-гр.С. З. частна жалба срещу разпореждане на Старозагорския районен съд от 09.05.2012г.,постановено в закрито заседание по гр.д.№3134/2000г.,с което е уважено искането на К.О.И.”Р.”-гр.С. З. по молба вх.№11755/07.05.2012г. и е разпоредено издаване на изпълнителен лист в производството за присъдените разноски в размер на 4840.10лв. по гр.д.№15/2004г. по описа на ОС-Стара Загора и 8950лв. по гр.д.№130/2012г. на ВКС,ІІ ГО. Производството е прието за допустимо и на 29.01.2013г. е постановено определение №147,с което обжалваното разпореждане е отменено частично в частта над присъдените разноски от 3290лв. до размера на 8950лв. по гр.д.№130/2012г. на ІІ ГО на ВКС. Така постановеният съдебен акт не е бил обжалван,поради което според настоящия състав доводи за недопустимостта на подадената на 14.06.2012г. частна жалба вх.№ 7438 в настоящето производство не могат да бъдат обсъждани. Правно значение за настоящето производство има само обстоятелството,че по подадена от “ОС на Т.”-гр.С. З. частна жалба е образувано въззивно производство,както и че частната жалба е приета за частично основателна-налице е съдебен акт по смисъла на чл.81 ГПК,с който е приключило производство в съответната инстанция. Правилно въззивният съд е приел, че искането на “ОС на Т.-гр.С. З. за изменение на определение №147/29.01.2013г. по реда на чл.248 ГПК в частта му за разноските е допустимо.
Правилно е прието също така и че искането е основателно.
Както вече беше отбелязано,жалбоподателят има правото на разноски за производството пред въззивната инстанция,образувано по подадена от него частна жалба,която е приета за основателна. Доводите за неправилност и недопустимост на определението,с което въззивният съд се е произнесъл по тази частна жалба могат да бъдат обсъждани само в производство по обжалване на самото определение. Такива доводи обаче, както вече беше отбелязано,в производство по чл.248 ГПК,вкл. и при обжалване на постановен по реда на чл.248 ГПК съдебен акт,не могат да обосноват извод за неправилност на определението,с което съдът се е произнесъл по искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. Значение за правилността на определението,с което въззивният съд се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК,има само обстоятелството дали е установено претендираните и присъдени разноски да са били действително направени,дали са били поискани своевременно, както и дали не е налице някое от обстоятелствата по чл.78,ал.2 ГПК. В случая обаче дори да се приеме,че К.О.И.”Р.”-гр.С. З. с поведението си не е дала повод за възникване на основанието за частична отмяна на разпореждането на Старозагорския районен съд от 09.05.2012г., не се установява /а и не се поддържа/ кооперацията да е признала за основателно искането на “ОС на Т.”-гр.С. З.. Подобно становище по ч.гр.д.№1026/2013г. не е било изразявано и освен това К.О.И.”Р.”-гр.С. З. е поддържала становището,че следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 8950лв.,за каквато сума първоначално е бил издаден и изпълнителен лист.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила като в полза на ответника по жалбата бъде присъдена сумата 150лв., представляваща направените в настоящето производство разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №317 на Окръжен съд-Стара Загора постановено на 13.03.2013г. по ч.гр.д.№1026/2013г.,с което по реда на чл.248 ГПК в полза на “ОС на Т.”-гр.С. З. са присъдени направените в производството разноски.
ОСЪЖДА К.О.И.”Р.”-С. З.,с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3 да заплати на “ОС на Т.”-гр.С. З. със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 150лв. /сто и петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: