3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 16.04.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 838/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. Х. от [населено място], като едноличен собственик и управител на [фирма], [населено място], срещу определение № 2409 от 04.11.2013 г. по ч. гр. д. № 3648/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 1396 от 26.02.2013 г. по т. д. № 6162/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото поради направен отказ от предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно. Изразено е несъгласие с извода на съда, че подписалият частната въззивна жалба М. А. Х. не притежава представителна власт по отношение на [фирма] и че дружеството се представлява от вписания в Търговския регистър негов управител Й. С. С.. Изложени са подробни съображения в подкрепа на поддържаното становище, че действителният едноличен собственик на капитала на посоченото дружество и негов управител е именно М. А. Х. и че вписването на Й. С. С. като управител не следва да бъде съобразявано, тъй като представлява несъществуващо обстоятелство, чието установяване е предмет на висящото пред Софийски градски съд т. д. № 606/2013 г.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – счита същата недопустима, съответно неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 27.01.2014 г.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становищe.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Не може да бъде споделено направеното от ответника възражение за нейната недопустимост, предвид подаването й от лице, което не е управител на дружеството понастоящем. Доколкото именно това е спорният по делото въпрос, за нуждите на настоящия процес следва да се приеме, че частната жалба е допустима, тъй като в противен случай преграждащият развитието на делото въззивен акт би бил изключен от инстанционен контрол.
По основателността на частната жалба:
За да остави без разглеждане жалбата на [фирма], [населено място] срещу определение № 1396 от 26.02.2013 г. по т. д. № 6162/2012г. на Софийски градски съд, VІ-2 състав съд, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не разполага с представителна власт. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че частната жалба е подписана от посочения за управител на дружеството М. А. Х., докато от извършената от съдебния състав по реда на чл. 23, ал. 4 ЗТР служебна справка в Търговския регистър се установява, че управител на [фирма] е лицето Й. С. С..
Настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя, като за едноличното дружество с ограничена отговорност – това е едноличният собственик на капитала или определено от него лице – чл. 147, ал. 1, изр. 1 ТЗ . По изричното разпореждане на закона (чл. 119, ал. 2 ТЗ) управлението и начинът на представителство е обстоятелство, което подлежи на вписване в Търговския регистър. С оглед доказателственото значение на вписването в Търговския регистър, за управител и съответно представляващ търговското дружество следва да се счита лицето, вписано като такъв. Действието на вписването продължава до заличаването му по предвидения в закона ред. Поради това, без значение за настоящия спор и следователно неподлежащи на обсъждане са доводите на частния жалбоподател, че вписването на прехвърлянето на дялове в ответното дружество в полза на лицето Е. Е. С. и съответно вписването на лицето Й. С. С. като нов управител представляват несъществуващи обстоятелства. В случая въззивният съд е зачел именно вписаното в Търговския регистър обстоятелство, че управител на търговското дружество-частен жалбоподател [фирма] е Й. С. С., а не подписалият частната жалба М. А. Х.. Ето защо, изводът му за недопустимост на образуваното пред него частно въззивно производство е законосъобразен и постановеното прекратително определение – правилно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2409 от 04.11.2013 г. по ч. гр. д. № 3648/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: