5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр. София, 23.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25.03., две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1754/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/-гр.София, ЕИК[ЕИК] срещу решение №91 от 03.05.2019 г., постановено от АС-Велико Търново по в.гр.д. №72/2019 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №513 от 31.12.2018 г., постановено по гр.д. №484/2018 г. на ОС-Плевен, с което касаторът е осъден да заплати на „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД ЕИК[ЕИК] –гр. Плевен сумата от 370 612 лева- стойност на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за м. април,юни и юли 2016 г. в следствие на надлимитна дейност по договор № 150504/23.02.2015 г. и доп.споразумение към него №63/26.05.2016 г., договор №151240/17.05.2016 за амбулаторни процедури и договор № 151232/17.05.2016 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва от 06.07.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД ЕИК[ЕИК] –гр. Плевен в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното :
Между страните са договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за извършване на амбулаторни процедури и за извършване на клинични процедури. Основните задължения за изпълнителя – ищеца по делото, са да оказва договорените услуги, съгласно утвърдените медицински стандарти, във вида, обема и сложността, съответстващи на договорените, както и да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност – чл. 5 и чл. 11 от договор № 150504/23.02.2015 г., чл. 5 от договор № 151240/17.05.2016 г. и чл. 5 от договор № 151232/17.05.2016 г. На това задължение съответства насрещната престация на възложителя да заплаща определените обеми и цени на извършената и отчетена дейност, съдържащо се в чл. 3 и от трите договора. Организирането на дейността по предоставяните медицински услуги и заплащането им е дефинирано както в 330, така и в ЗБНЗОК за 2016 г., Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗБНЗОК за 2016 г., като основните процедури са възпроизведени и в индивидуалните договори. При извършването на тази дейност следва да се съблюдават правата на гражданите и по-специално на здравно осигурените граждани за свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и за свободен избор на изпълнител – чл. 4, ал. 1, чл. 35 от Закона за здравното осигуряване, чието реализиране се извършва от НЗОК чрез закупуване от изпълнителите на медицинска помощ на здравни дейности, определени по вид, обем, цена, в съответствие с този закон – чл. 2, ал. 3 330. Финансовата рамка на тази реализация е заложена в 330 – чл. 22 – чл. 32 330 и е доразвита в ЗБНЗОК за 2016 г., където е предвидено планиране на разходите, включително и за закупуване на медицинска помощ, и последващ анализ и корекция според отчетеното изпълнение – чл. 23, ал. 2, чл. 25, чл. 26, ал. 2 330 и чл. 4 ЗБНЗОК за 2016 г. Определените обеми и стойности подлежат на промяна по създадения в Решение № РД-НС-04-24- 1/29.03.2016 г. ред – чл. 199 и чл. 221 от Решението, възпроизведен и в чл. 30 от допълнителното споразумение № 63/26.05.2016 г., чл. 43 от договор № 151240/17.05.2016 г. и чл. 30 от договор № 151232/17.05.2016 г. Основание за отказ от заплащане на изпълнителя, поради изчерпване на лимитите, не е предвидено в нормативната база /арг. от чл. 217, ал. 9 и ал. 12 от Решението/.
В конкретния случай се установява, че в ежедневните отчети, които болницата е изпращала до РЗОК по електронен път, надлимитната дейност за месеците април, юни и юли 2016 г. е отразена. Лечебното заведение е изпълнило задълженията си да оказва договорените медицински услуги – медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури, осигурявайки непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност. Възраженията, наведени във въззивната жалба, че дейността не е действително извършена при условията и реда, определени в НРД – при спазване на индикациите за хоспитализация, правилно провеждане на диагностично-лечебния алгоритъм, наличие на критериите за дехоспитализация, спазване правилата за документиране по време на лечението и др., не могат да бъдат взети под внимание, доколкото такива възражения не са навеждани пред първа инстанция и не са събирани съответно доказателства в такава насока. Основното възражение е било в насока, че НЗОК, чрез РЗОК, е престирала точно, като е изплатила извършената и отчетена дейност до размера на утвърдените за съответните месеци стойности. Това възражение въззивният състав и намирил за неоснователно. От данните в изготвената съдебно икономическа експертиза се установява, че болницата ежедневно е отчитала дейностите по трите договора, включително и тези, които са предмет на настоящата претенция. Същите документално са отразени в изготвените спецификации, от които се установява вида и количеството работи и тези документи не са оспорени в първоинстанционното производство, нито има данни да са направени проверки по чл. 38, ал. 2 или чл. 39, ал. 6 от допълнителното споразумение № 63/26.05.2016 г., съответно чл. 42 и 43 от договор № 151240/17.05.2016 г. и чл. 29 и чл. 30 от договор № 151232/17.05.2016 г. По този начин лечебното заведение е изпълнявало точно задълженията си по договора, поради което като изправна страна има право да получи цената за извършената престация. Нито в договорите, нито в нормативната база е предвидено, че при превишаване на месечните лимити, не се дължи заплащане. Напротив, от съдържанието на цитираните по-горе норми може да се направи извода, че определянето на лимита, което се извършва по правило в началото на периода, т.е. преди извършване на дейностите, има прогнозен характер, като след извършването и отчитането на дейността, при констатирани отклонения е предвиден реда, по който те се отстраняват, за да бъде изцяло възмезден изпълнителя. Следва да се отбележи и обстоятелството, че за процесния период фактически не се установяват отклонения от лимитната дейност, доколкото стойностите и обема на дейностите са определени с анекси, сключени след края на периода, т.е. към момента на определянето дейността вече е била извършена. Въззивният съд е приел възражението на жалбоподателя, че не дължи плащане, с оглед на това, че процесиите дейности не са отчетени до осмия работен ден на месеца, следващ месеца на дейността, за неоснователно. Вещото лице по изслушаната експертиза е установило, че изпълнителният директор на УМБАЛ „Д-р Георги Странски” е подавал заявления за увеличаване на бюджета на болницата, по които не е получен отговор. От друга страна, дори да се приеме, че болницата е в забава относно отчитането на тези дейности, забавата на кредитора не води до последицата отпадане на задължението за длъжника /чл. 96 ЗЗД/.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се формулират от страна на касатора следните въпроси: Подлежат ли на заплащане на изпълнителя на болнична медицинска помощ отчетени дейности, които надвишават утвърдените бюджетни стойности за това, определени нормативно и чрез сключения индивидуален договор с НЗОК и следва ли същите да бъдат заплащани при неспазване на процедурата за отчитането им от страна на изпълнителя при спазване реда по чл.22 от Приложение №2Б от Методиката,приета с ПМС №57/16.03.2015 г., съотв. чл.29 ал.1 от ИД №15054/23.02.2015 г..
Твърди се, че отговорите в обжалваното въззивно решение са в противоречие с РКС №2/22.02.2007 г. по конст.дело №`12/2006 г. на КСРБ -основание са допускане на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1,т.2 ГПК и евентуално: се явяват от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Относно наличие на основание за допускане до касация настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира следното:
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
С поставените въпроси касационният жалбоподател по същество оспорва законосъобразността на решаващите изводи на въззивния съд и следователно правилността на съдебното решение, която не подлежи на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Приетите разрешения от въззивния съд не противоречат на цитираното решение на Конституционния съд, в което произнасянето е относно Закона за бюджета на НЗОК, а не по поставения от касатора правен въпрос. Втората част на въпроса за процедурата за отчитане на дейностите е фактически, доколкото се основава на твърдяни специфични за конкретния спор факти и не попада в приложното поле на преценка основанията за допускане на касационното обжалване.
В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция в размер на 500 лева-платено възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ, съгласно отбелязването в договора за правна помощ и съдействие.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №91 от 03.05.2019 г., постановено от АС-Велико Търново по в.гр.д. №72/2019 г..
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/-гр.София, ЕИК[ЕИК] да заплати на „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД ЕИК[ЕИК] –гр. Плевен сумата от 500 лева-разноски в настоящето производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.