О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 02.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 4769 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №128 от 18.09.08г. по гр.д. №2691/07г. на СГС, ІV-В с-в, след частична отмяна на решението от 28.06.07г. по гр.д. №6180/07г. на СГС, 70 с-в, са били уважени предявените от А. К. С. срещу Н. а. за п. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на С. от длъжността “директор” на дирекция “О” при НАП София, извършено със заповеди ЗЦХ 160 и 161 от 09.03.07г., е незаконно. Ищецът е бил уволнен за това, че се е произнесъл с решение от 19.12.06г. за отмяна на ревизионен акт №К 411/26.05.06г. след установения в чл.155, ал.1 от ДОПК 45 дневен срок, при непълнота на доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка, без да изпълни задълженията си да отмени акта и да го върне на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт при условията на чл.122 от ДОПК. Освен това – на 19.01.06г. издал заповед в грубо противоречие с П. №2 “Разглеждане на жалбата и изготвяне на проект за решение”. За първото нарушение е прието, че дори да има забавяне на произнасянето, решението за отмяна на ревизионния акт е валидно. Предвиденият в чл.155, ал.1, изр.1 от ДОПК 45 дневен срок за произнасяне по жалби срещу ревизионни актове може да бъде продължен до три месеца със споразумение – чл.156, ал.7 от ДОПК, което може да бъде сключено и след изтичането на 45 дневния срок, ако няма междувременно подадена жалба до административния съд. В случая има такова споразумение. Не е било в кръга на правомощията на ищеца да проверява кой го е подписал за жалбоподателя, а освен това липсата на дата на споразумението не го опорочава. Прието е също, че съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето от административния орган по жалбата в рамките на 45 дневния срок води до мълчаливо потвърждаване на обжалвания ревизионен акт. Това обаче не означава, че автоматично е отпаднало правомощието на директора на дирекция “ОУИ” валидно да се произнесе по жалбата срещу този акт. Той би могъл да стори това и след подаване на жалба до съда, в 7 дневния срок по чл.150, ал.1 от ДОПК. За тези изводи въззивният съд се е позовал на практика на ВАС по приложението на посочените разпоредби на ДОПК.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. а. за приходите. В нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи се, че по идентичен случай на дисциплинарно уволнение, с решение от 24.06.08г. по гр.д. №4057/07г. на СГС, ІІ-Г ГО било прието, че уволнението е законно. Освен това жалбоподателят счита, че ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото произнасянето на ВКС по два съществени материалноправни въпроса:
1. Валидно ли е споразумение по чл.156, ал.7 от ДОПК без то да има достоверна дата, т.е. без писмено да е удостоверен моментът на волеизявленията на страните?
2. Д. да се приеме, че сроковете по чл.155 от ДОПК са инструктивни, има ли право работодателят, в случай на констатиране на забава на тези срокове от подчинен служител, да упражнява дисциплинарна власт спрямо него?
Ответникът в производството А. К. С. оспорва жалбата. Счита, че не са налице сочените основания за допускането и до разглеждане от касационната инстанция. Решението на СГС, на което се позовава жалбоподателят, не е влязло в сила, а освен това няма данни случаят, който е бил предмет на разглеждане по него, да е идентичен с настоящия. Произнасянето на ВКС по поставените от жалбоподателя съществени материалноправни въпроси няма да доведе до принос в развитието на правото, тъй като текстовете на чл.155 и чл.156, ал.7 от ДОПК са коментирани в съдебната практика и тяхното съдържание е изяснено.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Поставените в касационната жалба материалноправни въпроси са съществени за конкретното дело, тъй като от отговора им зависи изходът на правния спор. Въпросите са значими, по тях няма формирана практика на ВКС във връзка с дисциплинарната отговорност на служителите, допуснали нарушение на текстовете на ДОПК, регламентиращи сроковете за произнасяне от административния орган на жалби срещу ревизионни актове. Практиката на ВАС не засяга тази проблематика и затова не може да се приеме, че въпросите не се нуждаят от разглеждане от касационния съд. Обратно, разглеждането им от ВКС по повод конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Въпреки, че в съда са висящи две дела по идентични спорове за дисциплинарно уволнение, не е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на този текст, тъй като нито едно от двете въззивни решения не е влязло в сила. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице тогава, когато с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, в противоречие с разрешението, дадено на същия въпрос с друго влязло в сила решение на съда, независимо от инстанцията, която го е постановила. Това условие в случая не е налице.
Водим от изложеното и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №128 от 18.09.08г. по гр.д. №2691/07г. на СГС, ІV-В с-в.
Държавна такса не се дължи, съгласно чл.84, т.1 от ГПК.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: