О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 25.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1847/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Шишкова – процесуален представител на ищцата А. П. М. от град С., и по касационна жалба от Н. дворец на културата – София против въззивно решение от 15.7.2009 г. по гр.д. №3763/2006 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А въззивно отделение.
Ищцата А. П. М. обжалва въззивното решение в частта, с която не е уважена претенцията и по чл.344, ал.1, т.3 КТ, а ответникът по исковата молба – Н. дворец на културата, в частта, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
В изложението на касационната жалбоподателка – ищцата, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички събрани по делото писмени доказателства. Сочи се обжалваното решение е постановено в противоречие с решение №483/18.5.2005 г. по гр.д. №31/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о. Въз основа на изложеното се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивната инстанция се произнесла по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в случая приложението на чл.225, ал.1 КТ и условията за изплащане на обезщетение във връзка с чл.344, ал.1, т.3 КТ, въпрос, който в съвременната ситуация в страната е особено актуален и в близко бъдеще предстои още по-убедително неговото прилагане.
Моли за допускане на въззивното решение в обжалваната от ищцата част до касационно обжалване.
В изложението на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, се твърди, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл СГС е – правното основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 КТ, съдържащо две самостоятелни правни основания за прекратяване – закриване на част от предприятието и съкращаване в щата, а основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съображенията на касационния жалбоподател са, че с оглед практиката на ВКС, при наличието на повече от едно основание, достатъчно е работодателят да докаже наличието на едно, за да се приеме, че уволнението е законно. Излагат се доводи за тълкуване на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Моли за допускане на въззивното решение в обжалваната от ищцата част до касационно обжалване.
Касационният жалбоподател – ответникът по исковата молба, Н. дворец на културата, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, по касационната жалба на ищцата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по исковата молба намира за установено следното:
Изложението на касационната жалбоподателка – ищца, не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Текстът на същото представлява навеждане на касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, както и становище за разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ. Общата формулировка, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос не представлява формулирането на такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта му по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Изложението на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, съдържа материалноправен въпрос относно наличието на визираното в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Решаващите изводи на съда обаче не са свързани с този въпрос. Действително въззивната инстанция е приела, че не е налице основанието по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ – съкращаване в щата, а действителното основание за прекратяване на трудовия договор е чл.328, ал.1, т.2, предложение първо КТ – закриване на част от предприятието. Решаващият извод на съда относно законосъобразността на процесното уволнение е за нарушение от страна на работодателя на чл.329 КТ. Ето защо релевантният за допускане на въззивното решение въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е свързан с изводите на съда е за приложението на чл.329 КТ. Такъв въпрос обаче касационният жалбоподател не е поставил в изложението си, поради което въззивното решение, в частта му по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.6.2009 г. по гр.д. №3763/2006 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А въззивно отделение, по касационна жалба, вх. №45043/11.9.2009 г., подадена от адв. В процесуален представител на ищцата А. П. М. от град С., и по касационна жалба, вх. №43224/18.8.2009 г., подадена от Н. дворец на културата – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: