О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
ГР. София, 09.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 26.02.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4585/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Б. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян / ОС/ по гр.д. №687/07 г., с което е отхвърлен искът й по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, за възстановяване собствеността върху гора с площ от 21, 175 дка в ревир „Сакарка”, общ. Смолян.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позавава на т.1 и 3.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че ищцата не е установила правото на собственост на наследодателя си върху претендираните гори към национализацията им. Горите не са декларирани от прекия наследодател на ищцата Х. Д. / поч. през 2001 г./ по реда на пар.3 от Указ №573/49 г., с последиците от това по пар.5 от указа. Претендираните от ищцата гори не са и сред заявените за възстановяване от прекия й наследодател, от когото тя черпи правата си – за възстановяване той е заявил и са му възстановени гори с площ, декларирана в емлячния регистър към 1949 г. При произнасянето си по иска въззивният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства за собственост с характер на посочените в чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ / вкл. за притежаваните от наследододателя на Хр. Хр. Д. – Х. М. Д. , 121 имуществени дяла в ревир „Сакарка”, равняващи се на 21,175 дка, съгл. списък на собствениците от 1942 г./ , но е дял вяра на непосредствено предхождащите отнемането на горите.
Същественият материалноправен въпрос за правото на собственост върху претендираните гори на прекия наследодател на ищцата, от когото тя черпи правата си, е разрешен от въззивния съд след обсъждане на всички данни по делото, съдържащи се в доказателства с характер на изброените в чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ към релевантния момент – национализацията на горите / принципно в този смисъл са и приложените решения на ВС по ЗСПЗЗ/. Затова не е налице соченото от касатора противоречие с трайната и установена практика на ВКС по приложението на реституционния закон. Взети са предвид и разпоредбите на действащото към отнемането на горите законодателство – посочения указ, както и лично заявените от наследодателя на ищцата права върху гори, съответстващи с декларираното от него към 1949 г.становяването на правото на собственост върху горите към отнемането им като предпоставка за възстановяване по ЗВСГЗГФ се извършва в конкретността на случая, при събрания доказателствен материал. Доказателствата по делото се ценят поотделно и в съвкупността им при отчитане на съдържанието и хронологията на документираното. Така формираните в случая от ОС доказателствени изводи по делото съответстват на непротиворечивата съдебна практика по приложението на процесуалния закон – чл.188 от ГПК / отм./, и не обосновават значение за точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК / такова е налице при законова празнина, липса на установена практика или необходимост от актуализиране на остаряла такава/.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №687/07 г. от 5.03.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: