3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
С., 01.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1434/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. П. И. от[населено място] срещу решение от 18.06.2010г по гр.дело № 2867/2010г. на С. градски съд ,с което е оставено в сила решение от 30.05.2009г по гр.д.12499/2006г на С. районен съд. Отхвърлени са исковете на касаторката по чл. 344 ал.1 т.1,г.2 и т.3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ,заедно с исковете за обезщетения по чл. 224 от КТ и чл. 220 от КТ поради обстоятелството ,че не се установява трудовото правоотношение да прекратено по предвидения в закона ред . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса в чия доказателствена тежест е представянето на заповедта , с която е прекратено трудовото правоотношение ,включително нейното връчване. Приложени са решения на районни съдилища ,които според защитата дават обратно на обжалваното разрешение Предвид поддържаната от касатора обосновка се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК , признаците за квалификация по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не са налице ,а обосновка по цитираното основание на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК липсва в изложението .
Ответникът не е заявил писмен отговор.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Аргументацията на защитата по поставения правен въпрос се основава на решения ,постановени при различна фактическа обстановка .В реш. № 36 от 21.05.2008г на БРС , реш. от 30.09.2009г по гр.д. №523/2009г на К., реш. от 25.11.2009г по гр.д. №1005/2009г на ВРС ,реш. №112 от 30.04.2010г на НРС са обсъждани пороците на заповеди за прекратяване на трудово правоотношение , издадени от работодателя в изискуемата писмена форма. По настоящето дело не се твърди ,нито се установява подобна заповед да е издавана и връчвана , поради което и в съответствие с практиката на ВКС е прието, че „изгонване от работа” не е равнозначно на прекратяване на трудовото правоотношение , че устното изявление на работодателя поначало няма прекратително действие ,че декларирани пред НАП обстоятелства са индиции , но не и доказателства за факта на прекратяване на трудовото правоотношение – факт , на който се основават исковете по чл. 344 ал.1 от КТ и който факт в случая не само не се доказва ,но не се и твърди от ищцата. С оглед обстоятелствата по настоящето дело, неотносим към решаващите съображения на С. градски съд е въпроса коя от страните в трудовия спор носи задължението да представи по делото писмената заповед на работодателя за прекратяване на трудовия договор , като документ .
Ето защо Върховен касационен съд не приема доводите , че обжалваното решение поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по изведения въпрос на трудовото право ,съответно не приема доводите , че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 18.06.2010г по гр.дело № 2867/2010г. на С. градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .