О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 01.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6113/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. Б. В. срещу решение № 1106 от 28.03.2015г по гр.д. №3279/2014г на Софийски апелативен съд , с което е след отмяна на решение от 20.05.2013г по гр.д №11463/2011г на СГС в обжалваната част , е отхвърлен иск по чл. 31 ал.2 ЗЗД за унищожаемост на едностранна сделка ,пълномощно на наследодателката на ищеца З. М. В. с нотариална заверка от 01.08.2007г
Към жалбата е приложено изложение , сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК Формулирани са въпросите:
Възможно ли е от съдържанието на процесното пълномощно да се направи извод относно съдържанието на действителното волеизявление на лицето ,от което да може да се заключи ,че то не е могло да разбира поведението или да ръководи постъпките си ? Кои са външните признаци в текста на самото пълномощно ,от които да може да се направи горният извод ?Възможно ли е единствено от материализирания текст на процесното пълномощно да се извлекат елементите на волеизявлението на страната за сключване на сделка за разпореждане с процесния имот. Следва ли да се прави разграничение между текста на самото пълномощно и действителната воля на упълномощителя при сключване на сделката ? По тези въпроси се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с решение №698/2011г по гр.д №1410 ІІІ г.о на ВКС , тъй като не са съобразени всички относими обстоятелства от значение за формиране на волята и осъществяване на сделката .
Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква по тълкуването и прилагането на втората хипотеза на чл. 31 ал.2 ЗЗД , която според защитата е неясна и не намира практически отражение в практиката на ВКС : как се установява ,че доказателството за недееспособността произтича от същия договор , кои са признаците , които биха дали основание за разглеждане на иска след смъртта на лицето , ако не е било поискано поставянето му под запрещение. Необходимо ли е съдът да съобрази всички съотносими обстоятелства от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка .
Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване .
Преди всичко, в изложението касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело , който е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи при конкретната фактическа обстановка и предвид доказателствата по делото . В случая, доколкото искът за унищожаемост е предявен след смъртта на упълномощителката от неин наследник и до смъртта не е било поискано поставянето на лицето под запрещение, при условието на чл.31 ал. 2, предл. второ ЗЗД въззивният съд е преценил дали доказателството за недееспособността произлиза от оспорваната упълномощителна сделка ,т.е от представеното нотариално заверено пълномощно Същото е със съдържание, внукът на упълномощителката Б. П. В. да я представлява пред конкретно посочен нотариус , като продаде сам на себе си, договаряйки на основание чл. 38 ЗЗД , собствения й недвижим имот , подробно описан в пълномощното , за сумата 49 400 лева за която сума упълномощителката заявява, че е получила предварително и напълно от упълномощеното от нея лице .
По основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК са формулирани няколко свързани въпроса,но отговорът им няма да обуслови други изводи на съда и друг изход на делото . Да се направи извод относно съдържанието на волеизявлението на лицето от процесното пълномощно е не само е възможно , но с оглед предмета на спора и необходимо , за да се приложи правната норма. Въззивният съд е отговорил на тази необходимост в решението си, като е преценил дали оспорваното пълномощно е „доказателство за недееспособността”, т.е от самото волеизявление на лицето да може да се заключи, че то не е могло да разбира поведението си или да ръководи действията си ,поради което сделката да е извършена в състоянието по чл. 31 ЗЗД. Решаващо съдът е приел , че от съдържанието на конкретното пълномощно такъв извод не може да бъде направен , нито пък е обоснован от ищеца. Втората част на въпроса – да може да се заключи , че лицето не е могло да разбира поведението или да ръководи действията си , е въпрос на който съдът отговаря по същество с решението си, не отговаря на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос. Тук възможността предпоставя алтернативи , но не за две възможни правни разрешения , а за два противоположни извода на съда , като само единият от тях е правилен . В случая волеизявлението на лицето безспорно има съдържанието по чл. 36 и чл. 38 ал.1 ЗЗД и безспорно е във формата, изисквана от 37 ЗЗД , затова и пълномщното , което го материализира , е преценявано при предпоставките на чл.31 ал.2 предл. второ ЗЗД. Няма връзка с изискуемото правно съдържание, а и не е ясен въпросът в частта кои са външните признаци в текста на самото пълномощно ,за да може да се заключи ,че лицето не е могло да разбира поведението или да ръководи действията си. Абстрактно примерно изброяване какви биха могли да бъдат тези признаци е безпредметно , има конкретно пълномощно, с конкретно съдържание и решението на съда се отнася за него .
Въпросът възможно ли е единствено от материалния текст на процесното пълномощно да се извлекат елементите на волеизявлението , също така има безпротиворечиво положителен отговор .Не само е възможно , но и необходимо , щом се касае за предписана от закона писмена форма при тази едностранна сделка . В останалата част въпросите не засягат произнесеното въззивно решение по конкретния иск, тъй като касаят волеизявлението за разпореждане на представляваната страна при сделка, сключена чрез пълномощник .
По нито един от поставените по- горе въпроси не е налице противоречие с посоченото решение №698/ 2011г по гр.д №1410 ІІІ г.о а ВКС , дало насоки по основанието за унищожаемост в чл. 31 ЗЗД при отчитане значението на всички ангажирани по делото доказателства за състоянието на лицето в съвкупност (писмени документи ,свидетелски показания, експертизи, ,обяснения на страните) Това разрешение е дадено за случай , в който унищожаемостта също е предявена след смъртта на лицето но смъртта е настъпила в хода на вече образувано производство за поставянето му под запрещение (чл.31 ял.1 предл. първо ЗЗД ) Поради това цитираното решение е неприложимо по настоящето дело,изходът му е обусловен от преценка по другото алтернативно условие . Не е налице подържаното основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Като правен въпрос от значение за точното прилагане на закона се поставя този за тълкуването и прилагането на втората хипотеза на чл. 31 ал.2 ЗЗД , която според защитата е неясна и не намира практически отражение в практиката на ВКС : как се установява ,че доказателството за недееспособността произлича от същия договор , кои са признаците , необходимо ли е съдът да съобрази всички съотносими обстоятелства от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка .
Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
Двете условия на чл. 31 ал.2 ЗЗД се определят като алтернативни , в която насока законът е ясен . По всяко от тях има еднозначно тълкуване в практиката , което не създава затруднения в правоприлагането. Ясно е ,че нормата на чл. 31 ал.2, предл. второ ЗЗД има предвид договора (или едностранната сделка) като доказателство за състоянието,а не като доказателство за „недееспособността” във формално-юридически смисъл, последната се доказва единствено с акт на съда за поставяне на лицето под запрещение .
Изяснено е също така , че условието не е по допустимостта на иска , както се възприема от касатора. Не като процесуална предпоставка го възприема и въззивният съд в обжалваното решение .Условието на чл. 31 ал.2 предл. второ ЗЗД подлежи на изследване и преценка по същество (реш. № 556/2006г по гр.д № 47282005 ІІ г.о , опр. № 57/2008 по ч гр.д №1678/2008г ВКС , опр. № 136/2010 по гр.д №94/2010 ІІІ г.о).Подходът на законодателя да утежни доказването при разкриване и установяване на фактически и правни положения , засягащи правната стабилност, намира израз било чрез въвеждането на доказателствени ограничения по отношение на някои доказателствени средства (164 ГПК) при особени правила за някои случаи(чл.165 ал.2 ГПК) , този подход е съпоставим и с уредбата в чл.31 ал.2 предл. второ ЗЗД ,доколкото правилото е формулирано като доказателствено. За облигационните права и задължения договорът е правопораждащ юридически факт ,но тук законът указва значението му на доказателствен факт по отношение на други юридически факти, неточно наречени „недееспособност”. Въпреки общото с процесуалните норми, по съдържание правилото регламентира условие , касаещо предпоставките за упражняване на потестативното право , от значение за конститутивната компетентност. От това произтича задължението за съда да го съобрази като специално, което не означава накърняване на общи процесуални правила за анализ и оценка на доказателствата по делото в съвкупност , по отношение на други спорни факти от значение за унищожаемостта – състоянието по чл. 31 ал.1 ЗЗД при дееспособно лице. За да може договорът да се прецени от съда съгласно чл.31, ал.2, предл.второ ЗЗД , първо съдържанието му следва да се установи ,за което важат общите правила. При предявен иск за унищожаемост от наследник , когато не е било поискано поставяне под запрещение, няма специално ограничение от към доказателствени средства съгласно процесуалния закон в тази връзка , но за условието на закона по чл. 31 ал.2 предл. 2 от ЗЗД ,което следва да се прецени на следващо място , е от значение формата на договора и как са обективирани волеизявленията . При някои сделки писмената форма служи само за доказване, при други тя е задължителна за валидността, както е и в случая по делото . При тези насоки ,отговорът на въпроса в изложението няма да доведе до друг решаващ извод по делото , предвид ясно и адекватно изразената , а по този начин и засвидетелствана в процесното пълномощно воля на покойната упълномощителка , в предписаната от закона форма .
Воден от горното ,ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1106 от 28.03.2015г по гр.д. №3279/2014г на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .