2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София, 25.05. 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1765 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна (неточно наименована и „касационна“) жалба на Д. Г. Д. срещу определение № 98/17.03.2017 г., постановено по гр. дело № 1075/2017 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила решение № 167/27.10.2015 г. по гр. дело № 336/2015 г. на Варненския апелативен съд, с което на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) е отнето в полза на държавата имущество, принадлежало на жалбоподателя-молител.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС е приел, че в молбата за отмяна се твърди, че решението следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, но не се сочи ново обстоятелство или новооткрито писмено доказателство, което според цитираната разпоредба, да е от значение за правилното решаване на спора, а са изложени твърдения, според които е недопустимо, след като липсва осъдителна присъда по разпоредбата на чл. 255 от НК, да се предявява мотивирано искане за отнемане на имущество на основание ЗОПДИППД (отм.). Съдът е приел и че с молбата се иска преразглеждане на спора по същество, извън рамките на инстанционния контрол. Изложени са съображения, че в молбата за отмяна на влязло в сила решение следва да се посочат обстоятелства, относими към хипотезите, посочени в разпоредбата на чл. 303 от ГПК, като липсата на подобни обстоятелства, изложени от молителя, водят до недопустимост на разглеждането на молбата по същество, тъй като отмяната на влязло в сила решение е извънинстанционен способ за отмяна на неправилни решения, но само на основанията, изрично посочени в процесуалния закон. С оглед на това, съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС е приел, че доводите за неправилност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон, каквито са изложени от жалбоподателя-молител в случая, са неотносими както към сочената разпоредба на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, така и изобщо към производството по отмяна на влязлото в сила решение, с изключение на хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, каквато не е настоящата хипотеза.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че в молбата за отмяна на влязлото в сила решение от страна на жалбоподателя-молител била допусната грешка при посочването на основанието за отмяна, което било по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Поддържа се и, че съдържанието на молбата отговаряло на изискванията на чл. 306, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, като в нея много точно и мотивирано било изложено основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. С оглед на това, жалбоподателят счита, че съставът на ВКС следвало правилно да определи предмета на молбата за отмяна.
Ответникът по частната жалба – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в отговора си излага становище за недопустимост и за неоснователност на жалбата, но доводите и съображенията са единствено за неоснователност на същата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Както е посочено и в мотивите към обжалваното определение, в молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила съдебно решение са изложени единствено твърдения и доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Молбата за отмяна (както и разглежданата частна жалба) не съдържа твърдения и доводи, между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което да противоречи на атакуваното, чиято отмяна се иска. С оглед на това, в частната жалба неоснователно се поддържа, че в молбата точно и мотивирано било изложено основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, както и че съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС, постановил обжалваното определение, неправилно бил определил нейния предмет. По своето съдържание, подадената от жалбоподателя молба за отмяна не може да се квалифицира по никоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК, които изчерпателно установяват основанията за отмяна на влязло в сила решение. Молбата за отмяна съдържа касационно оплакване по чл. 281, т. 3, предл. 1 от ГПК, което е недопустимо да се разглежда в извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя и крайния извод в обжалваното определение – че подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение е процесуално недопустима, тъй като в нея липсва твърдение за наличие на годно основание по чл. 303, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, обжалваното определение е правилно, а при извършената служебна проверка се установи, че то е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 98/17.03.2017 г., постановено по гр. дело № 1075/2017 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.