О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
С. 28.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1380 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа касационната жалба на Дунавски драгажен флот [фирма] [населено място],представлявано от изпълнителния директор М., подадена чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение от 2.054.2012г. по в.гр.д.№ 13015/11г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.11.10г. по гр.д. № 28748/10г. на РС София като е осъден Дунавски драгажен флот [фирма] да заплати на Р. П. С. сумата от 8 025.87лв.- представляваща сбора на дължимо и неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода м.08.08г.- м.02.10г.,ведно със законната лихва, считано от 23.06.10г.
В касационната жалба като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос : как работодателя следва да докаже,че е заплатил следващото се трудово възнаграждение, когато получателят е отказал да подпише документ за това.Счита,че в практиката често по различни съображения едната страна отказва за подпише разплащателни документи или тези документи се оформят в по-късен момент,защото законът не задължавал страните да оформят изрядна документация преди реалното заплащане на труда.Въпросът е зададен с оглед изразеното становище,че в тези случай съдът следвало да се отклони от императивно установения ред за доказване на изпълнение на парични задължения,като се прави аналогия с други хипотези – чл.165 и чл.229 ал.1 т.5 от ГПК,които норми уреждат изключенията от недопустимостта на свидетелски показания и спиране на производството,ако се разкрият престъпни обстоятелства, от които зависи изходът на гражданския спор.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от против-ната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Изразява се становище и за просрочие на подадената жалба.Претендират се направените пред настоящата инстанция разноски.
При преценката за допустимостта на жалбата,касаеща постановения акт досежно предявения иск с правно основание чл.128 от КТ,Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Подадената касационна жалба не е просрочена,защото е подадена в последния ден от срока.Съображенията :
В. акт е постановен на посочената в съдебното заседание дата – 2.05.12г.и срокът за обжалване/както е посочил съда/ е едномесечен и тече от посочената дата.Изчислен по правилото на чл.60 ал.6 от ГПК /тъй като 2.06.12г.е неприсъствен ден – събота/, срокът изтича на 4.06.12г. /понеделник/.Касационната жалба е изпратена по пощата,като клеймото на плика е от 4.06.12г.,независимо,че е била входирана на 5.06.Съгласно чл.62 ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат,когато изпращането е по пощата.
За да счете за основателен предявения иск с правно основание чл.128 от КТ, въззивният съд е счел, че от приетите по делото доказателства не може по несъмнен начин да се приеме за установено,че трудовото възнаграждение на ищцата за процесния период е било изплатено. Независимо, че е обсъдил признанието на ищцата,че по нейно искане възнаграждението й е било изплащано в брой /за разлика от това на останалите служители на фирмата,на които то е изплащано по банков път/, съдът е приел за определящо заключението на експертизата, съгласно което при направената проверка-на вещото лице не са били представени документи /по ведомост или разписки/ с подписа на ищцата,установяващи извършено в нейна полза плащане и обстоятелството,че такива доказателства въобще не са били представени по делото.
При тези мотиви,поставеният от касатора въпрос за начина,по който работодателят следва да установи твърдението си,че е заплатил следващото се трудово възнаграждение, при положение,че получателят е отказал да подпише документ за това – не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост,съгласно дадените в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС.По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото същият касае правилността на обжалваното решение, начина на възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и е свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства. Както е посочено в цитираното Тълкувателно решение-касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 от ГПК и правилността не се контролира в настоящата фаза.
Отделно – така поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в изложението към касационната жалба.Безспорно е, че съдът е длъжен да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени обстоятелства, съобразно ангажираните по делото доказателства.В тази връзка – въззивният съд,след като е приел за недоказано възражението на ответната страна за заплащане на трудовото възнаграждение на ищцата за процесния период, е имал само една възможност – да отхвърли иска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК,с оглед направеното искане и изхода от спора – в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 200лв. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 20.11.12г.- за „изготвяне на отговор на касационна жалба с вх.№ 2933/2.05.12г.по гр.д.№ 13015/11г.на СГС” е договорено възнаграждение от 415лв.,от които реално са били заплатени и те следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 2.054.2012г. по в.гр.д.№ 13015/11г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Дунавски драгажен флот [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] вх.Б ет.4, представлявано от изпълнителния директор М. да заплати на Р. П. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.129 А вх.А ет.2 ап.10 сумата от 200лв./двеста лева/, представляваща направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.