4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№252
гр. София,18.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 954 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби: 1/ по жалбата на З. С. З., срещу решение № 367 от 07.03.2012г. по т.д. № 3606/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 04.07.2011г. по гр.д. № 3060/2005г. на СГС, ГО, 10 състав, в частта за осъждане на касаторката да заплати на [фирма]- ищец по насрещния иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 10100 лева, представляваща неустойка по чл.28, вр. чл.11 от предварителен договор от 25.01.2002г.; 2/ по касационна жалба на [фирма] срещу същото решение, в частта, в която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, за осъждане на дружеството да заплати, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, на З. З. – ищца по първоначалния иск, сумата от 1664,40 лева, представляваща неустойка по чл.27 от същия предварителен договор за периода от 01.10.2004г. до 20.10.2004г., както и в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и дружеството е осъдено да заплати на З. З. по иска й по чл.92, ал.1 ЗЗД още 16 731,60 лева за периода от 20.10.2004г. до 28.04.2005г.
В касационната жалба на ищцата по първоначалния иск, З. З., се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Претендира присъждане на направените в производството пред настоящата инстанция разноски.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната от него част, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необосновано. Позовава се на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на решението да касация в обжалваната част. Иска присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор, който съдържа в себе си елементи, както на договор за изработка, така и на предварителен договор за прехвърляне на вещни права – право на строеж, съответно право на собственост, по който е налице, както виновна забава от страна на изпълнителя по договора за изработка, така и виновна забава от страна на страната, обещала прехвърляне на право на собственост върху идеална част от терена. Според извършеното от решаващия състав тълкуване на волята на страните по договора, сградата се счита завършена със съставянето на акт обр.16, от когато настъпва забава на изпълнението на задълженията, както на ищцата – учредител, като и на строителя изпълнител. Прието е за неотносимо за спора твърдението на касаторката, З. З., за неоснователност на насрещния иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, поради това, че неизпълнението на задължението й да прехвърли идеални части от имота не отнема блага от изпълнителя, тъй като договорът има силата на закон за страните по него. Изложени са съображения, че доколкото насрещният иск по чл.92, ал.1 ЗЗД е предявен като частичен за 10 000 лева, съдът не може да се произнесе по направеното възражение за прекомерност на неустойката , тъй като решението няма да формира сила на присъденото нещо по отношение на целия размер на вземането. Счетено е за неоснователно и възражението за нищожност на клаузата за неустойка, договорена в полза на строителя, като апелативният съд се е позовал на идентичност на уговорените в полза на двете страни по договора /учредителите и изпълнител/ неустойчни клаузи. Посочено е, че забавата на изпълнителя не освобождава учредителите от последиците на тяхната забава, тъй като задължението им за прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху земята в договора е обвързано единствено с издаването на акт обр.16, а не с други условия. Въззивната инстанция е намерила за неоснователно и твърдението на дружеството-касатор, че забавата на изпълнението му се дължи на действията на трето лице, собственик на съседния имот, тъй като последният е възпрепятствал поставянето на топлоизолацията откъм неговия имот, но няма ангажирани доказателства за липса на техническа възможност топлоизолацията да бъде поставена без да се навлиза н съседния имот. Допълнително решаващият състав се е позовал и на уговорката в предварителния договор, че при непредвидени спънки, касаещи изпълнението му, от страна на собствениците на съседни парцели, сроковете в договора могат да се променят съобразно закъснението, но само съгласувано между страните, каквото съгласие в случая не е налице.
Касаторът, З. З., в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че обусловилият изхода на делото материалноправен въпрос, дали е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, клауза за неустойка при неизпълнение на задължение за прехвърляне на идеални части от голата собственост върху земята по предварителен договор, въпреки, че е договорена без краен предел и не съответства на евентуалните вреди за строителя, е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и другите съдилища- основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Поставеният от касаторката въпрос за нищожността на клауза за неустойка, поради липсата на краен предел и несъответствието й с евентуалните вреди, е относим към предмета на конкретното дело- насрещен исков по чл.92, ал.1 от ЗЗД и обуславя изхода му, тъй като, за да уважи претенцията на строителя по чл.92, ал.1 ЗЗД, в мотивите си въззивният съд е приел, че договорената в негова полза клауза за неустойка не е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Въпреки наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав намира, че не са осъществени релевираните от касаторката допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно т.3 на Тълкувателно решение №1/ 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, не е нищожна неустойка, уговорена без краен предел или краен фиксиран срок, до който може да се начислява. Нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Наличието на задължителна за съдилищата практика, в съответствие с която е постановен атакуваният акт, изключва осъществяването на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.3 от Т. решение №1/1902.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, представените от касаторката решения на районни, апелативни съдилища и ВКС не представляват „съдебна практика”, съгласно указанията, дадени в цитираното тълкувателно решение, поради липсата на данни за влизането им в сила. Актовете на арбитражния съд, на които се позовава жалбоподателката, като постановени от частноправни образувания с правораздавателна власт, произтичаща от общата вола на страните по спора, също не доказват наличието на основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното, недоказани са наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което липсва основание за допускане на решението до касация в обжалваната от З. З. част.
Жалбоподателят, [фирма]- ищец по насрещния иск по чл.92, ал.1 ЗЗД, навежда всички визирани в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК основания за допускане на касационния контрол, във връзка с разрешените в акта на въззивния съд материалноправни въпроси относно: тълкуването на конкретни клаузи от процесния предварителен договор във връзка с изпълнението на задължението на строителя да извърши строежа на сградата и съотнасянето му със съставянето на акт.15 и акт.16, както и относно отговорността на изпълнителя при юридически и фактически пречки от трети лица- собственици на съседни имоти.
Евентуалните грешки на съда при тълкуването на конкретните уговорки, съдържащи се договора, са основание за касиране на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. Те не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК, тъй като не се явяват основание по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Основанията за селектиране на касационната жалба са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и тъй като въпросите по тълкуването на конкретни клаузи от договора са от значение за правилността на обжалвания акт, те не могат да обусловят допускането на касационния контрол.
Въпросът относно отговорността на изпълнителя при юридически и фактически пречки от трети лица – собственици на съседни имоти, не е обусловил изхода на спора, тъй като въззивната инстанция в решаващите си мотиви е приела за недоказано твърдението за създадени пречки от страна на третото лице, довели до обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на строителя в договорения срок.
С оглед липсата на общата предпоставка за допускане до касация на обжалвания акт, не следва да бъдат обсъжданите наведените допълнителни основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на делото и размера на реално направените разноски, на касатора, З. З., се дължат разноски в размер на 51,65 лева, а на касатора, [фирма] – разноски в размер на 63,80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 367 от 07.03.2012г. по т.д. № 3606/2011г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес]Б, да заплати на З. С. З., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. Г, ет.3, ап.77,направени за настоящото производство разноски в размер на 51,65 лева.
ОСЪЖДА З. С. З., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. Г, ет.3, ап.77, да заплати на [фирма], [фирма], [населено място], [улица], [жилищен адрес]Б, направени за настоящото производство разноски в размер на 63,80 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.